Заплакала е гората - една съвременна интерпретация за държавническото безхаберие

Тъжните гледки на криворазбраната демокрация все по-често се пречкат пред погледа на казанлъчани и оставят натрапчивото усещане за недогледана и несвършена от някого работа. Един път са множеството боклуци, разнасяни от ветровете по клони, градинки и улици... Друг път са рушащите се, изоставени без надзор реституирани от някого и не само, сгради. Трети път са надупчените улици – къде главни, къде не, за чиито ремонти казанлъчани се изпонадяваха при не една общинска управа.

Списъкът с язвите

на тази неугледна действителност може да изглежда твърде безнадеждно дълъг, а не на последно място в него е… оскверняваната ежедневно природа и в частност гората. Ако изобщо напоследък може да се говори за гори, тъй като в района такива почти не останаха. Шокиращата гледка на изсечени дървета все по-често се натрапва в ежедневието и предизвиква печал. Печално изглеждат някогашните гори, печално стои на този фон нашето съзнание.
И ако има начин, по който най-образно може да се представи гледката, то той е –

“Заплакала е гората...”

Само че съвсем не за Индже и хайдутите, както е в народната класика. Зажалила е за днешните си чада, дето пряко всичко свято секат на поразия и къде въртят бизнес, къде се греят… Какво изобщо става – един Господ знае. Най-тъжното в тази картинка е, че не една общинска управа, кметове на населени места и всякакви горско опазващи органи си затварят очите пред безмилостното изсичане на дървета. Една голяма част от горите в района на язовир “Копринка” и до само едноименното селце, вече липсват. На тяхно място като паметник на безхаберието, в което живеем днес се мъдрят единствено жалки пънчета.
Преди 15-16 години се говореше за… ”някаква Крънска кория”. Сега с основание поколенията я наричат “някаква”, защото по нищо там не си личи, че е имало такава. Парк “Розариум” и отчасти “Тюлбето” - като по чудо са пощадени, може би поради факта, че се намират в града. Кой знае? Не е ясно до кога, както е тръгнало...
По потрес на гледката не отстъпват нито Шипка, нито Бузлуджа.

За природата се сещаме кампанийно

по повод нещо си – Седмица на гората? /странно, след време дали ще има такава!/, Ден на земята…
Опитваме се да възпитаваме младите в стил “Еко”. Училища печелят проекти, екоклубове от Казанлък са част от Световната екомрежа… Питам се какво ли ще е самочувствието на тия деца, а и на поколенията след тях, ако връстниците им от цивилизованите, по отношение на опазване на природата страни, на място дойдат, та да видят за каква екология иде реч тук?
Някога, в ония 45 години, където ни стигали, не се говореше толкова за екология и възпитание в дух на такава, нямаше и толкова изписано на тази тема, ама гори и чисти води имаше. Имаше отговорности, имаше наказания за нарушения. Сега няма. Закони - уж има. Да, ама няма кой да се съобрази с тях. Дано тези, от които зависи да ги прилагат, да имат някакво обяснение пред идните поколения, за днешната си безотговорност. Да могат да обяснят защо “няма”, а не “има” гори, води и други подобни.
Вестник “Седмица” призовава жителите на общината да сигнализират за случаите на набези върху природата в тяхното село, в града, в планината…
Очакваме сигналите в рубриката “Читателска поща”.

Славяна Узунова