И казанлъчанки се борили за равни права с мъжете преди Освобождението

Въпреки извоюваните права през годините в обществото, жената макар и водеща фигура в живота, си остава преди всичко майка, съпруга, домакиня. Прелиствайки периодичния печат преди Освобождението / 3 март 1878г./ до 30-те години на XX век картината на ежедневието на нашите предци става все по-пълна и интересна. Вестници и списания от страниците си раздават съвети - кулинарни, здравни, за възпитанието на децата, за дома, за модата. Но в началото на XX век жените в България надигат глас за участие в политическия живот, по примера на съратничките си от Англия, Франция, Русия, Полша, Финландия, Австрия...

Казанлъшките “госпожи” не остават по-назад от тези тенденции, като за начало учредяват женски съюз “Равноправие” през 1911г. по примера на софийския едноименен вестник, орган на “Съюзътъ на напредничавите жени”. Други “женски” вестници и списания от ония години, които се съхраняват в библиотека “Искра”, са списание “Ружица”, “Семейно огнище”, “Женски глас”, “Женски труд”, “Домакинство”, “Жената”, “Майка и дете”, “Християнка”, “Нашето дете”.

Какво е вълнувало нашите предци в периода 1871-1931г

Списание “Ружица”, издавано от П.Р. Славейков, книжка 1, 1871г. По повод възпитанието на жените Славейков казва: “Жената трябва да има ученiе, което прилича на полътъ и и което трябва да я прави способна да възпитава чадата си. Мъжътъ става за презъ всичкы си животъ такъвъ, какъвто бы го направила жената или като майка, или като съпруга. Детето е всякога ученикъ на майка си и въ злото, както и въ доброто.” И по-нататък той продължава : “Жената е предопределена добра съпруга и добра майка и да управлява домътъ, като пръвъ министъръ по единъ установены начинъ.”
Въобще жената трябва да бъде всичко – и съпруга, и майка, и домакиня, и банкер, и лихвар, и възпитател и т.н. Тя трябва с ум и разум да харчи парите, та да има “бели пари за черни дни”. Жената : “ като майка тя треба да възпитава чадата си сама, както телесно, тъй и умствено…”
“За нравственото възпитанiе майката треба да знае първыть начала на религията и нравствеността, които ще бъдат другарътъ и водителътъ въ животътъ на чадата имъ…”
И пак тя трябва да се грижи “за умственото въспитанiе на децата, майката треба да знае началны поне некои уроцы, защото тя треба да бьде первыйтъ учителъ на чадата си.”

Съветите не се изчерпват

само с възпитанието на децата: “Кога е жената хубавица?, пита авторът на списанието и отговаря – На туй попытванiе добавямы два съвсемъ противны отговоры. Мьжiете казватъ: жената е хубавица тогазъ, когато е надарена съ добры качества и премущества, когато има благороденъ духъ и като умее да ся докарва въ лепотно като жена. А женытъ по-друга аче мыслятъ. Те казват, че жената е хубавица, когато е по-нагыздена, когато ся носи по модътъ и като умее да се влада по етикецiетъ или както алафранга го казватъ – “…по Бонъ тонъ”…
Грижата за кожата на тялото е най-важната грижа за женската хубост. Ето “четыри способа”, за да бъде нежна кожата :
1. Да ся маже кожата с дървено масло или с малiъко. Този способ е само за онези, които живеътъ в топлый поясъ, както в Егыпетъ…
2. Да ся къпим редовно въ студена вода
3. Да ся мыемъ всякой денъ съсъ студена вода
4. При нъжевiето на кожътъ изисква ся еще и редовно преобличанiе или менаванiе на дрехыте
В заключение към тези съвети авторът препоръчва да се грижат жените за кожата си, като използват само студена, а не топла вода. Да не използват “средства, които са съсъ стотины, които обаче всичкы се вредителны, а не ползуватъ.”

Грижи трябва да се полагат

не само за кожата, а и да се обръща внимание на подходящо за фигурата облекло “ долрыте ни госпожи често – любствуватъ да стават по-широкы, по-дундесты и повече отъ всякой другъ пътъ несъразмерны, тъй като да оправдаьетъ пословичното у българете изреченiе:
“Тънка Рада и высока -аршинъ дълга, два широка.”
Списанието съветва жената да бъде “спестовна”, да се научи още от малко момиче на “ економия и редъ”, да тачи Бог, “защото Богъ е любовъ, да знаят що е хронология и история.”
И в края на списанието не е пропуснато да се отбележи, че жената в останалото и свободно време може и да бродира.
Списание “Домашно огнище” /1895г./ си поставя задачата да поясни, че жените трябва да се занимават повече с домашните си задължения, “да се приучи жената книги да чете, а не да си губи времето в “клюкарство”…да прекарватъ /99 процента от жените/ свободното си време в едно най-глупаво течание подиръ модите и клюкарство, което ги прави даже отвратителни. Нещо повече, жената у насъ зарезва и работата си, напуща премите си обязаности като майка, само и само да може повечко да се позанимае съ модите и с клюкарството…”
Въпреки тези упреци в уводната статия, се предлагат полезни съвети свързани с домакинството. Всяка практична домакиня би трябвало да има “ шевалня” и “ машина за шевъ”. “Не биха били излишни и дантелите, които ще красят дома и са признак за добро възпитание в чеиза на едно момиче .” “Упътвание по Готварството” дава интересни рецепти за вкусни ястия по различни поводи, съвети за това как да се използва маста, въпреки че “въ добрите готварници се употребява най-много чистото масло, при все това свинската мас, дървеното масло и лойта отъ говежди бъбреци го заместватъ много често.” В “Забележки по градинарството” е показано как най-рационално да се използва дворът и какво, къде, кога да се посее. Не липсват и съвети за лечение, за гледане на болни. Всичко това е предложено от редакторката М. Неделкова – Попова. Списанието е печатано в печатница “Искра”, Шуменъ и “излиза въ края на всекий месецъ”.

“Женски трудъ”

е списание за самообразование и в броя от месец април, 1904г. има следните рубрики :” Политически отдел”, “Неговия и нейния святъ”, “Анархизмътъ в женския съюзъ”.
В първата статия “ Жената в XIX век” четем: “Мястото на жената е въ домъ, така говореше общественото мнение още въ старо време и жените на повечето стари народи живееха въ пълно затворничество и подчинение подъ волята на мъжа, изключително въ къщи и къщните работи…” Или най-меко казано, жената трябва да се грижи за дома и всичко свързано с него. Но въпреки горе казаното, ролята на жената постепенно се изменя във времето. В началото на XX век се говори и все по-осезателно се усеща женското присъствие “в индустрията и търговията”.
В Англия, ако през 40-те години на XIX век рядко жените са работили извън дома, то в началото на XX век те вече работят във фабриките: “…сега у насъ твърде често и особено в домовете, гдето мъжътъ се занимава съ работъ въ домъ и жената е фабрична работничка…” По-нататък в статията “Народните учителки въ женския съюзъ” четем: “Ако има у насъ интелигентни жени, които усещат своето безправие, като обществени деятели, то са народните учителки, които взиматъ най- живо участие в женския съюз. За другите интелигентни жени у насъ ние няма да говорим, защото те или са чиновници, които се боятъ и отъ сенката си, или са задоволяватъ съ филантропия, по-нататъка не отива техната обществена деятелностъ.Въ тази областъ никой не имъ пречи да блеснатъ, а техните амбиции не се простиратъ по-далечъ.”
И така година след година жената започва все по-осезателно да търси място в обществения живот. Казанлъчанки не остават настрана, като част от тях стават членки на “Съюзътъ на напредничавите жени” и през 1909г. започват да получават вестник “Равноправие”, печатен орган на съюза. В заглавната статия на броя от месец януари, 11, 1909г. четем:

Съюзътъ на напредничавите жени

прибира само ония българки, които до влизането си в съюза са се проникнали съ идеята на равноправието и съ дали обещанието си да работятъ за възтържествуването на тая идея у насъ.”
Казанлъчанки започват през 1911г. да издават също вестник “Равноправие” с главен редактор Ана Карима /главен редактор и на софийския вестник/ и сътруднички Йорданка Мустакова – Бозвелиева и Севда Йовчева. Редакцията се намира на улица “Мирска” N 61.
В статията на Ана Карима “Какво искаме ние” ясно проличават стремежите на жените към равноправие: “В равенството на двата пола предъ законите, взаимното уважение на мъжа и жената въ обществото и въ семейството, сътрудничеството имъ споредъ насъ, а и споредъ мнението на най-просветените днесъ мъже е залогътъ на по-големия напредъкъ на всеко общество, на всека държава, а и на нашта родина.”
И ако през XIX век в периодичния печат преобладават съвети към жените, как да се грижат за дома и семейството, в началото на XX век се говори вече за “суфражетки и феминистки” в Англия, Русия, Полша, Швейцария, Финландия. В САЩ и Европа, скоро Германия, Дания, Норвегия, Швеция, Англия, Франция и други се изгражда организирано движение на жените, което се бори за равни права пред закона и защита на женския труд. В началото на XX век се създава Международен алианс за избирателни права на жените, в който е включено и феминисткото движение.
/Суфражизмът е обществено-политическо движение за даване на равни избирателни права на жените в Англия в началото на XX век /1903г./.
В брой 6-15 на вестник “Равноправие” от 26 май 1911г. се разказва за благотворителната и просветна дейност на 12 женски дружества в България.
“Граждански и политически права за жената” – това заглавие разкрива какви са исканията на жените у нас в първото десетилетие на 20 век.: “Ето единъ въпросъ, който требва да проникне както въ разкошния салонъ на богатата аристократка, сащо в колибата на последния беднякъ. Ето единъ зовъ, който требва да събуди всеко живо сощество, което носи името жена.
Правото да се живее е една насъща нужда на всяко живо сощество, а какъ може да се живее въ ограничение, подтисничество и робство? – свободата тъй хубаво възпявана от поетите, тъй добре рисувана отъ художниците не е ли единъ бленъ за жената? – да се лиши жената отъ най насъщните права, чрезъ които тя би почувствала себе си господаръ на своята съдба, не е ли престъпление? Съ какви дарби и способности глупавия и невежа мъжъ селянинъ или гражданинъ отива да упражни своите граждански и политически права, а една жена била тя най-способната, да няма това право.”
В началото на XX век жените се борят за политически правава и въобще права равни с тези на мъжете, а списанията “Жена и домъ” /1931г./, “Домакинство и мода” /1931г./, “Икономия и домакинство” /1931г./ и други предлагат на читателките си полезни и практични съвети. “Художествено плетене” предлага изящни дантели и ръчно везмо за украса на дома`. Списание “Домакинство и мода” от декември 1931г. предлага хроника на модата и др.
Надежда Бозаджиева