Непознатият Иван Милев - лицето на банкнотата от 5 лева

Пътят на художника Иван Милев започва в Казанлък, но въпреки това той остава не особенно познат в казанлъшко. Той се ражда през 1897 година в семейството на потомствения овчар Мильо Лалев. Първите картини , които се откриват пред очите на художника са Розовата долина и Балканът. Информацията за него в детските му години е доста оскъдна, но по всяка вероятност той е учил в казанлъшко училище, като сериозно е повлиян от учителя Димитър Радойков. Още през 1914 година Иван Милев е имал изложба, за което свидетелстват статиите на Иван Енчев –Видю в списание „Българска сбирка“. Сред ранните му акварелни пейзажи от това време се открояват: „Из извора на Девическия манастир в Казанлък“, „Край Казанлък“ и други. През есента на 1916 година младия художник е мобилизиран в София, но въпреки това остава свързан с живота в родния си град. През 1917 година, след завръщането си от фронта прави нова изложба в Казанлък, а по-късно се включва и в театралните представления в града на розите.  По това време Петко Стойнов, чиято слава предстои, пише музиката към спектаклите, а Милев рисува декорите.

Според специалистите в художественото изкуство, периодът му на фронта е оказал сериозно влияние в творчеството му. Той е един невероятен автор, който може чрез рисуване да опише неща, които са сложни да си представиш. „Безсъница“, „Грях“, „Антракт“ са сюжети, които човек трудно може да си представи, а Иван Милев пресъздава в картини. Една от най-известните му картини е „Ахинора“, преоблечената в болярски одежди казанлъшка аристократка Ана Орозова, възкресяваща от дълбините на българската история Ахинора - жената на Аспарух.
Освен с картините си, Милев оставя и богато литературно наследство в стихове и песни, и в проза.

Казанлъшкият творец умира млад, едва на 30 години, през 1927 година. Въпреки краткия си живот, авторът оставя сериозна диря в българското изкуство и неслучайно ликът му е избран сред най-именитите българи, за да бъде поставен върху банкнота. Въпреки, че Иван Милев е един от най-големите творци в българското изкуство, той остава сякаш малко познат в родния си град.

В момента в Художествената галерия на Казанлък е подредена изложба на 58 негови картини от фондовете на Казанлъшката , Софийската, Сливенската и Старозагорската галерии. От началото на изложбата тя е посетена от близо 500 души, като желаещите да я видят могат да направят това до 1 май. Входът в галерията е свободен, а работното време е до 17:30.