Да “събудим” по нещичко задрямало у себе си и у околните

Дойде ред казанлъчани най-после, след множеството зимни празници и зимни настроения, да поотпуснат душата и да се впуснат в сладки мечтания за по-светлите и леки дни на пролетта. И както всяка година, разбира се, че първият и полъх са не друго, а мартениците. Почти три седмици преди идването на Баба Марта площадът, улица “Скобелев”, тази, която отвежда към пазара, а и самият пазар почервеняха от мартеници. Казанлъчани живнаха, дори повече отколкото по Коледа.
С всяка изминала година се увеличава броят на майсторите на мартеници в Казанлък, а и този на продавачите им. Кой колкото може, според възможностите. Мартениците се превърнаха в своеобразен бизнес, ако изобщо е съизмерима тази продажба с понятието “бизнес”, защото в случая по подхожда определението “За единия хляб.”
 За да прави човек хубави мартеници, той трябва да има усет към цветовете, да е естет, това е много важно - разказва художничката Надежда Кънчева, която от отдавна прави мартеници за подаръци и едва от няколко години ги продава на казанлъчани, и цитирайки Ван Гог, добавя – “само умствено надарен човек е способен да върши ръчна работа.” За Надежда, както и картините, да правиш мартеници, е изкуство. Освен всичко останало, в това свещенодействие се влага и чувство, което си кореспондира с повода - 1 март – празник на пролетта и младостта. Подобаващи на това настроение трябва са и цветовете, които присъстват в нейните мартеници. Надежда, а може би и всички, които продават мартениците, твърди, че стоенето там, на площада, зад изложените мартеници, е своеобразен празник – “гледаш оживлението, реакциите на хората, трепетът, че като купят мартеница, ще зарадват близък, приятел, любим…”
Разбира се всичко би било немислимо, ако подарявайки този символ на здравето, радостта, пролетта, не вложим подобаващите “с любов” и “за добро”.
Накога народът ни, който единствен от всички по света има този обичай, приписвал на мартениците и силата да пропъждат бурите, да откриват път на слънцето, за да събуди всичко живо.
Е, казанлъчани, да “събудим“ по нещико задрямало, на което не обръщаме внимание в обикновеното ежедневие, както у себе си, така и у околните, онези, които са ни близки и не само…

Славяна Узунова