Участието в мироопазващи мисии е бъдещето на българската армия

Вестник “Седмица”  предлага истината за смъртта на десетте наши рейнджъри “сини каски” в Камбоджа преди десет години, разказана от о.р.о.з.полковник д-р Марио Колев - зам.началник на медицинския пункт на  пехотния батальон “сини каски”, разположен на 54 км. югоизточно от Пном Пен. Разказът на д-р Марио Колев е една изповед след десетгодишно мълчание, подплатена със стотици срещи с местното население и хиляди снимки от екзотична Камбоджа, най-богатата страна на златни залежи в света.
Камбоджа е държава с древна култура. В нея се намира Осмото чудо на света - столицата на Великата Кхмерска империя Ангор Ват. Тя е преминала през бурите на множество катастрофални събития, нашественици са късали насилствено от територията и - днешен Виетнам, Тайланд, Лаос, които някога са били част от Великата империя. Камбоджа има много тежък климат. Летните температури варират между 50o и 60o С. Разположена е на 2 градуса северна ширина от екватора. В Камбоджа вирее и расте едно дърво, което цъфти при температура над 42o С, а местните жители го наричат “смъртта на европееца”. Днешна Камбоджа е преминала през ада на крайно десния комунистически режим на Пол Пот, а сега върви уверено по пътя на демокрацията.

Подготовката на първият български контингент “Сини каски” за Камбоджа по линия на ООН започна през април 1992 год. Батальонът беше усилен с личен състав от 1025 души по щат, а по списък бяха 980 бойци. Липсата на опит при създаването на такива военни формирования за отворени мисии по поддържане на реда и мира в непозната за нас страна със специфични нрави, обичаи, култура, език и национална идентичност, беше причината да се набират доброволци, предимно от запаса, без нужната подготовка и дисциплина. Деяние, равнозначно на престъпление, бе включването в състава на батальона

на 36 души с висящи дела

с поставена цел да се измъкнат от възмездието на правосъдието. В интерес на истината – всички успяха, една част от тях емигрираха в Австралия, а други останаха в Камбоджа. За жалост, малкото кадрови офицери и сержанти в състава на батальона не успяха да наложат изискваната от уставите на въоръжените сили дисциплина, което се отрази зле на имиджа на нашия батальон в Камбоджа. Дори командващият военния контингент на ООН там генерал Сандърсън, беше изправен пред дилемата да отзове нашия батальон в България. След обстоен анализ на негативните явления в нашата бойна част - лоша дисциплина, неспазване уставите и неизпълнение на заповедите на командирите, съгласувани с американското командване и командващия контингента, се наложи при подбора на военнослужещи за втория контингент, да се въведат стриктни и строги критерии, с цел да се избегнат подобни грешки и неблагополучия. За целта във втория контингент “Сини каски” от България бяха подбирани само кадрови военнослужещи и наборни войници. И действително, когато се срещнахме с нашите преки началници, те със задоволство споделиха, че с “новите” може да се работи по-добре, съгласно изискванията на военните устави и дисциплина – разказва д-р Марио Колев.
Пристигнахме в Камбоджа на 23 януари1993 год.отново със същия личен състав по численост от 980 бойци,

с цел да поддържаме мира

в демаркационната зона между червените кхмери и правителствените войски, които воюват помежду си повече от 23 години. Правителството на Пол Пот и Янг Съри до пристигането ни в Камбоджа е провеждало целенасочена политика на геноцид спрямо собствения си народ. По официални данни

са избити над 3,7 млн.камбоджанци

като е унищожена изкорен цялата интелигенция в страната и са останали само персони- роботи, които изпълняват безропотно това, което им се каже. В подкрепа на казаното, в милионната столица Пном Пен имаше само 12 лекари и то завърнали се скоро от чужбина. Целта на мисията на ООН беше да се проведат демократични избори в мирна обстановка, а избраното правителство от камбоджанския народ да бъде подпомогнато в своята дейност при установяване на нов ред и демократични порядки.
Прогнозата на японски специалистипо онова време беше, че ако в Камбоджа се установи необходимия държавен ред, страната ще достигне за 10 години Южна Корея по икономически растеж и брутен национален доход на глава от населението. Част от провежданата от ООН линия беше и нашият батальон. Българските воини с желание изпълняваха своите задължения, като освен демонстрация на сила в демаркационната зона (буферна зона) ние имахме задачата да подпомагаме местното население с храни, медикаменти и всичко необходимо за един нормален живот. Доставяхме дори и радиоапарати, чрез които да слушат новините, да си изяснят защо са необходими избори, какво ще спечелят от тях, за какво служи паспорта, защо е необходим правилник за движение по пътищата, какви болести и зарази могат да донесат на хората тоновете отпадъци, които затрупват улиците и тротоарите, хигиена на човешкото тяло… и т.н.
За кратък период от време, ние създадохме добри контакти и взаимоотношения с местното население. За камбоджанците, българските войници бяха дори приятели, от които могат да очакват само добро. Тези добри контакти и взаимоотношения с местното население не се понравиха на червените кхмери, в чиято зона беше настанена 4 рота, в частност взвода ни в лагера Пум Прек, който беше разгърнат в джунглата на палатки. Това беше единственото наше подразделение, разположено в палатков лагер, с численост около 40 души заедно с командния състав.

Кхмерите не искаха

по никакъв начин да се променят статусът и установения ред от правителството на Пол Пот, да се опорочат каквито и да е избори с всички средства, включително и с нападения на контингенти на ООН.
Някои с право ще се запитат, защо червените кхмери успяха да постигнат целта си само срещу българския взвод?! Защото българинът е безкрайно доверчив, не спазваизискванията за носене на бойното снаряжение през цялото денонощие и не е за омаловажаване - липсва боен опит и е недостатъчно участието в подобни мироопазващи мисии. За разлика от нас, японците, американците, французите още в зародиш

предотвратяваха всяко действие на озлобените кхмери

На 3 април 1993 год. кхмерите се възползваха от една покана за честване рожденния ден на редник Димитър Димитров от Велико Търново. В този момент в лагера е имало едва 12-15 души. Останалите бойци, включително и взводния командир бяха извън лагера.
Въпросът опира дозанижената дисциплина. Използвайки ситуацията - намален по чесленост личен състав, притъпена бдителност, липса на охрана на лагера, повдигнато настроение на празнуващите бойци под въздействието на алкохола..., червените кхмери нахълтаха необезпокоявани от никого в лагера и унищожиха с гранатометен огън радиорелейната станция...
В завързалата се престрелка загинаха трима души: мл.сержант Цветомир Иванов Петков-от Разград, редник Петър Кръстев Байчев- с.Никюп(Ловешко) и редник Атанас Петров Радев от с.Черна могила (Хасковско), а трима бойци бяха тежко ранени.
В продължение на 9 месеца, по време на мисията в Камбоджа, българският батальон “Сини каски”- даде общо 10 жертви в различни военни конфликти и извън военни ситуации, в памет на които в двора на българското посолство в Пном Пен беше издигнат параклис.
Бъдещето на българската армия е участие в мироопазващи мисии в различни точки по света, особено сега, когато е предстоящо влизането ни в НАТО. За да не се допуска в бъдеще да се дават свидни жертви, доуточнява о.р.о.з полковник д-р Марио Колев, трябва да се обърне сериозно внимание на езиковата подготовка на военнослужещите. Езикът в многото случаи е по-силен от оръжието. Да се усъвършенства детайлно, във всички форми на преценка и риск подготовката на военнослужещите за действия в условията на партизанска борба и терористични действия. Българският войник в никакъв случай не отстъпва по способности и качества на своите натовски колеги, особено когато действията му са в унисон с изискванията на установения ред, уставите и безпрекословното изпълнение на всяка заповед.

Това е пътят

по който трябва да върви войникът, за да намалеят в България черните забрадки. Грешките от Камбоджа и Ирак не трябва да се повтарят. Всяка грешка и необмислена постъпка се наказват със смърт. Щом си на бойното поле- приятелство няма!
“Когато дисциплината и оръжието говорят и боговете мълчат!” -Тези думи, казани от легендарния руски пълководец Суваров се покриват с думите на началника на Генералния щаб на Българската армия Никола Колев: “Колкото и дружелюбно да се държат с теб в чуждата държава, във всеки приятел трябва да виждаш враг. Приятели могат да ти бъдат само тия, с които защитаваш каузата, за която сте изпратени!”. 
Кольо Николов