Катастрофирал автобус затри казанлъчанин

“Как ще живеем оттук нататък. Шофьорът, който уби баща ми трябва да бъде съден”, това са най- често чуваните думи от вратата на семейство Стефанови, в блок 115 на казанлъшкия квартал “Изток”. От 19,30 часа в събота,-24-ти януари това е поредната зачернена къща в Казанлък. Главата на семейството- 44 годишният Алеко Стефанов е единият от двамата загинали в катастрофата на български автобус на фирма “Туринг”. Пред дома на загиналия, голяма група роми, основно познати и приятели на жертвата привличат вниманието. Разтворили са вестниците от вчера и сочат снимка от катастрофата. “Ето този, тук е Алеко”, осведомява жена на средна възраст. Познахме го по пръстена и маратонките, купи ги в четвъртък от казанлъшкия битак, допълва Антон, негов приятел и съученик от училище. Антон е един от последните, видели Алеко жив. Сутринта в петък Алеко се качва на такси от стоянката, близо до дома си и хваща влака за София. Оттам

автобус за Варшава

в 14 часа. В събота вечерта чаках Алеко да ми звънне, а вместо него дойде цивилен полицай. Вика ми- лоши новините ти нося. Алеко е мъртъв”, нарежда през сълзи останалата почти без глас Нада, съпруга на загиналия. Освен нея в дома й са цялата голяма рода, съседи и приятели, за да споделят мъката й. 22 годишната дъщеря Анета споделя, че трябва да се търси сметка за стореното нещастие, защото сега тя остава без баща. Стиска мобилния телефон, който й е останал за спомен от него. “Шофьорът не бил спал цяла нощ, говорил със стюардесата, после заспал на волана, затова е станало всичко, казва лелята на загиналия. Нейният син,братовчед на Алеко- Михаил Андреев е този, който затваря очите му. Михаил също е пострадал при удара. Има натъртвания. Двамата пътуват заедно в автобуса за Полша. Според разказите му, младият шофьор не бил заспивал, цяла нощ говорел със стюардесата,.

Застъпил на волана в 4 часа сутринта

на унгарска територия. В 5,27 часа станала катастрофата. Според Михаил, шофьорът заспал на волана. По това време повечето пътници също спели. 57 метра бил влачен автобусът, като край мястото имало и ограда с бетонни колове, които се врязват в стъклата на автобуса и така раняват голяма част от пътниците. Михаил се свестява от удара и първото нещо, което прави е да види как е Алеко. Вика го по име. Алеко не отговаря. Когато вдига главата му, цялата му ръка е в кръв, казва майката на Мишо за своя племенник. Според Михаил, братовчед му е живял само 4 секунди. Имал рана в сърдечната област, където отпрана релса от предното стъкло се била врязала в него и травма в задната част на главата. Самият Михаил вчера се възстановяваше в дома си. Той е единственият пътник, който се прибира в България със специалния автобус на фирма “Туринг”, изпратен след нещастието. Близките на опечаленото семейство вчера нямаха никаква информация как ще стане транспортирането на тленните останки на техния роднина, нито кога, както и дали фирмата –превозвач ще плати застраховка и поеме разходите по погребението и транспортирането на тялото. Съпругата Нада и дъщерята Анета правили опити за връзка с фирмата. Оттам първо отговаряли, после започнали да затварят телефоните.

Никой не е търсил връзка

със семейството, нито от Външно министерство, нито от посолството ни, нито от Общината. Затова всеки появил се журналист в дома, те молят за помощ при достъп до информация. Последната, която те имали гласи, че най- вероятно ще транспортират трупа му в четвъртък. Алеко тръгнал за Полша преди три години, когато останал без работа. Преди това известно време работел като обезкоствач в местната фирма “Вия Снежанка”. Бил тих, работлив и скромен. Във Варшава имал сергия за дрехи на един от стадионите. Идвал си често- по три четири пъти в годината. В семейството му само той работел. Сега дъщерята, жената и наскоро задоменият син се чудят как ще я карат. Помощи не са получавали, тъй като мъжът им бил “бизнесмен”.
Деляна Василева