Интеграцията на децата с увреждания е проблем № 1

Организаторите на проекта за интегриране на деца с увреждания “ Да подадем ръка” проведоха анонимна анкета с представители на местни политически сили и институции, които с дейността си са пряко или косвено обвързани с проблемите на тези деца. Резултатите, които обобщиха от проучването са следните:
Като основен проблем за тези деца, 52 % от запитаните посочват недостатъчната интеграция и адаптация сред връстниците им. 31% смятат, че те са породени от липса на правилен подход от страна на институциите и местното ръководство. Това съответно се изразява в трудна достъпна външна среда (25%), непознаване спецификата на проблема (18%), липсата на специализирани институции в Общината (15%), затваряне на очи пред проблема и липса на ангажираност (12%), недостатъчна информираност (8%) и явна гласност пред обществото, че това е значим проблем (5%), недостиг на финансови средства(5%). Малка част от анкетираните виждат проблемите в това, че обществото не е запознато и липсва информация за децата с физически увреждания в града. Други посочват като причина за съществуващите проблеми страха на родителите, изолацията на децата и семействата им от обществото, третирането им като болни, грешки в подхода на околните към тях, безразличното отношение и др.
На въпроса “Смятате ли, че обществеността ни е достатъчно информирана за проблемите на децата с физически увреждания?” 55% са отговорили “по-скоро, не”, 34% са категорични с отговор “не”, а само 6% са дали отговора “ по-скоро, да”. Своята информация за тези деца запитаните са получили от спецификата на служебните си ангажименти (63%), от близки и познати (20%), от местните медии- (8%), а 9% нямат достатъчна информация. Интересно е мнението на анкетираните по въпроса дали е възможно да се решат проблемите на тези деца. 51% смятат, че това може да стане до голяма степен, 17% са отговорили с по-скоро, да” и “отчасти”, а 15% с “да”. Запитаните посочват различна вариативност в отговорите си, от кого зависи решаването на проблемите на въпросните деца. Но въпреки това най-голяма част (33%) смятат, че това може да стане единствено от промяна в начина ни  на мислене към тях. 31% процента считат, че това е работа на общинското ръководство, 30% от тях са убедени, че е нужна системна дейност на институциите по този въпрос, а 26% отговарят “от всички нас”. Решаването на въпроса, чрез образователната система подкрепят 22%, като 12% определят, че това е отговорност на родителите на тези деца. Процентите надхвърлят 100, тъй като е даден повече от един отговор и най-интересното е, че нито един от анкетираните не е  посочил отговор “ няма никой, който може пряко да им го реши”.
Участниците в анкетата определят ефекта от дейността на отделните институции за интегриране децата с увреждания сред връстниците им по следния начин: 55% са на мнение, че по-скоро тази дейност не е ефективна, 21% я определят твърдо неефективна, 18%- по-скоро като ефективна, а едва 6% я приемат за ефективна.
Обобщените съвети от анкетата се обединяват в разрешаване на проблемите на децата с изграждане на медико-социален дом и ресурсен център-30%, създаване възможности за интегриране на децата- 15%, разпределение на ангажиментите между институциите и общината-12%, финансиране със средства от Общината за рехабилитация- 12%, популяризиране и информация на проблемите на децата и техните родители - 10%, осигуряване достъпност до училища и институции- 10%, по-активна съпричастност на местната власт- 10% и диференциран подход, съобразно степента на увреждане- 9%.
Проект “Да подадем ръка”