FACE art - БЛИЗКОТО ЛИЦЕ НА ИЗКУСТВОТО

 Позволявам си да започна с уговорката, че взимайки в ръка броя на вестника и зачитайки се в текста, още в самото му начало спирате, изтичвате до изложбената зала на ул.”Искра” 4 (ако не сте го направили досега), виждате каквото има да се види там и после си говорим/четем в някое топло кафене.
 Защото изложби като тази, подредена там, разбиват много от вайканията на тема Глуха провинция и Нищонеслучване. Разбиват и още много неща - като невярата в младото ни поколение, тежките ни дистанцирани погледи и думички към днешните момчета и момичета нямащи нищо в душите и консумиращи всичко. А с някаква магическа енергия събират на едно място, около една идея и едно удоволствие от творческото изживяване и автори, и зрители - не толкова за споделени прозрения, а за провокация, за постигане на собствено прозрение.
 Разбира се става дума за фотоизложбата с надслов “Неосъзната красота”. И за екипа, сплотен около идеята на една млада жена, на една твърде колоритна в творческо отношение личност - Гергана Сулева. Поредното й щуро хрумване, омекотено в процеса на доузряване, уплътнено от сливане на идеи и потенциал от приятелите й, запалени по новото и различното колкото нея. Четири момичета и един млад мъж са видимите действащи лица във фото-проявата. Освен Габи по моделите са работили Деница Иванова, Мария Пискова, Миглена Терзийска - гримьор, художник, апликатор или обратно, или всички заедно и почти едновременно /както личи от “работните” снимки, аранжирани в края на изложбата и между другото с не по-малка, макар и различна фотографска стойност/. И разбира се, другият много важен човек - фотографът Йонко Русев. И всички зад и пред кадър.
 И за същината на видяното на 8 януари, вечерта на откриването. 33 снимки на женски лица. Фейс арт. Рисувани лица. Апликации върху лица. Това е “сухата”, фактологична част. Истината е, че с втори поглед вече забравяш, потъваш във внушенията от различния образ на жената. “Това е тя”, “Суета”, “Противоречия”, “Самота” - тия говорещи заглавия в долния десен ъгъл на всяка една от работите са необходимият нюанс, насоката, подаването на ръка. И подвеждането, естествено, защото какво е идеята, родена от млади хора, ако не ти се надсмее, не пусне ръката ти игриво в неподходящ момент,ако не те гледа как се луташ объркано, как търсиш утъпкан път за сетивата си, а как него го няма... Въображението ти е провокирано да размаха криле като “Кралска-та птица” и където си иска да отиде, само да е свободно, да му е леко. Като в “Лято” - лицето. Има и “тежки” снимки. Тежки по внушение - за вечната, изначална човешка тъга по непостижимото, за загуби, меланхолия, не и отчаяние. И отново бързо обратими настроения. Цветове и блясък, профили, анфаси... По едно лице на всяка снимка. Без дубъли. Малкото мъжки лица-образи са “Сенки”, “Влечуго”, “Арабска зора”. До тях - “Жената-войн” и “Амазонски страсти” - за да е отиграването на сюжетите пълно.
 Фото-спектакъл. Главните героини обикалят между публиката и търсят в очите на хората наградата за 6-месечния си труд. Търсят и съпреживяването.
“Неосъзната красота” - изненадващо добър дебют с още неосъзнат потенциал или свежа амбиция с покритие?! Нека дадем възможност нещата да се определят - като обиколят изложбените зали и на други градове. Така определят нивото и на нашия град.

Женя Димова