На 15-ти ноември се навършват 100 г. от рождението на Георги Николов–Жоро. Името му ще остане в паметта на казанлъчани, като основател и неуморен ръководител на самодейния сатиричен състав. Състав, който е от първите, не само в провинцията, но и в цяла България. И през 1956 година любителите на хумора в Казанлък правят първите си стъпки в това силно въздействащото, на трудно изкуство – сатирата.
Още като ученик Жоро проявява артистичен талант, съчетан с природна интелигентност и всеотдайност. Професионалният му път започва от фабрика „Роза”. Наред със служебните си задължения започва усилено да работи за създаване на сатиричен театър. Заедно с взискателния, но и всеотдаен Жоро Николов началото на Казанлъшката сатира в читалище „Искра” поставят: Гълъбина Михайлова, Теодора Хаджиганева, Мариана Вълкова, Георги Антов, Бончо Цветков. Жоро Николов започва да води дневник на театъра през 1957 г. С красив почерк и голямо старание той е написал мотото „И рече дух сатиричен, да има сатира казанлъшка”. Записани са и думите на Чудомир „Най-празният ден от нашите дни е този, в който не сме се смели нито веднъж”. На първа страница е нарисуван стършел и под него авторско стихче:
На добър час, приятели сатирици!
Да са парливи вашите езици!
И всичко пошло, извратено
да каца на изпитаното жило!
Борбата е сурова, значи
ще ни поднасят тръни, не погачи.
Сред грижливо подредените снимки са приятелите на сатирата Чудомир, Петър Арнаудов, Никола Драков и много други. Следват снимки от спектаклите, поставени от Жоро – общо 18 на брой. Записани са имената на актьорите, колко пъти са играни, в кои градове и какви награди са получили. На страницата на дневника наред с автографите на знаменитите актьори: Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Лили Иванова и именитият Аркадий Райкин, ръководител на един от водещите театри в Ленинград. Постановките на Жоро са били зрелищни, издържани, смешни. Черпел е своите идеи от живота. Всички представления се превръщали в празник. Талантливите актьори под ръководството на Жоро Николов правят много за издигане на казанлъшката сатира. Резултатите не се бавят. И още с още с първото им участие на републикански фестивал през 1964 г. те са удостоени с лауреатско звание. С прекрасния спектакъл „Пунтовете”, по разкази на Чудомир, получават златен медал на III Републикански фестивал. Спектакълът е излъчен и по БНТ. Много са и личните награди на Жоро, но най-голямата е обичта на актьорите и обикновените хора. Взискателен и прецизен към най-малкия детайл, както към себе си и така към актьорите, получава покани да играе на по-големи сцени, но остава верен докрай на родния Казанлък. Сърцето му, изпълнено с обич, спира да бие на 6 април 1973 г.
Изключителната Гълъбина Михайлова, която застава начело на сатирата, като главен художествен ръководител след кончината на Жоро, споделя с дълбока признателност: „Всичко, което съм постигнала дотук, го дължа на Жоро”. Гълъбина Михайлова, с присъщата си всеотдайност съхранява и допълва дневника, започнат от Жоро. А в книгата си „60 години казанлъшка сатира” тя изрича пророческите думи: „Любовта между самодейците – сатирици и публика е вечна!”
Приложените към статията снимки са от книгата на Гълъбина Михайлова „60 години казанлъшка сатира”. Тази книга, книгата на Иван Събчев „Усмивката на Жоро”, както и статии от различни години за Жоро Николов Ви очакват в Читалня на Общинска библиотека „Искра”, за да се запознаете с една от казанлъшките легенди на миналия век.