60 години след откриването на Мъглижката гробница: Малко познат тракийски паметник е достъпен чрез изложба в Казанлък

Днес в зала „Иван Милев“ на Културно-информационния център в Казанлък бе официално открита постерната изложба „Мъглижката гробница“, посветена на 90-годишния юбилей на един от проучвателите ѝ проф. Людмил Гетов и на 60 години от откриването на гробницата, с участието на доц. д-р Даниела Стоянова (СУ „Св. Климент Охридски“), гл. уредник Меглена Първин и д-р Момчил Маринов (ИМ „Искра“). 

Откриването и проучването на гробницата се осъществяват през лятото на 1965 г.Екипът от Историческия музей в гр. Казанлък включва Гергана Табакова-Цанова (директор на музея) и Людмил Гетов (уредник, завеждащ археологическия отдел). Научен консултант е Мария Чичикова.

Изложбата е плод на сътрудничеството между Исторически музей „Искра“ –  гр. Казанлък и катедра „Археология“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

"В хода на подготовката на изложбата самите ние бяхме изненадани от материали, на които до момента не бяхме попадали. В архива на музея открихме запазени оригиналните негативи от археологическите проучвания, но много от тях бяха непознати и за нас, и за широката публика, които максимално включихме в настоящата изложба.", каза Миглена Първин.

Изложбата се състои от 14 табла, на които са представени историята на проучването на гробницата; особеностите на плана, архитектурата и цветната декорация; етапите на строителство и ползване; времето, в което е изградена и ползвана, както и нейното място в групата на тухлените гробници, които са местен строителен феномен, характерен само за Казанлъшката долина.

„Паметникът е много добре проучен, но не е достъпен, защото се намира на територията на завод „Арсенал“. Стенописната украса е добре запазена и е от по-късен етап спрямо тази в Казанлъшката гробница“, отбеляза доц. д-р Даниела Стоянова. По думите ѝ паметникът не може да бъде социализиран заради местоположението си, но част от стенописите се съхраняват в музея „Искра“.

Доц. д-р Даниела Стоянова припомни, че Мъглижката гробница е подробно проучена и първоначално публикувана от Гергана Цанова съвместно с проф. Людмил Гетов, а впоследствие проф. Гетов посвещава отделно монографично изследване на паметника. Това позволява гробницата да бъде вписана в общото развитие на тракийската погребална култура.

По думите ѝ паметникът има няколко строителни фази, не всички запазени ясно, но има сигурни индикации, че тези стенописи са от по-късен етап. Запазените фрагменти от първата показват стилови сходства с Казанлъшката гробница. Определени фази на строежа на Мъглижката е използвана тухлата като строителен материал - друго сравнение с Казанлъшката гробница. Според Стоянова гробницата е пример за дълго използван семеен гроб в Тракия и доказателство, че животът в района продължава и след унищожаването на Севтополис.

Главният уредник на музея Миглена Първин добави, че ограничената популярност на Мъглижката гробница се дължи на нейното местоположение. При разширението на днешния завод „Арсенал“ в района на Мъглиж в територията му попадат две тракийски могили, чието проучване започва през 1964 г. В едната са открити погребения с кремация от римската епоха, а година по-късно при разкопки на по-голямата е разкрита Мъглижката гробница. Впоследствие е изградена защитна постройка, но достъпът до военния обект остава ограничен, което е и основната причина паметникът да е малко известен на широката публика.