ВКС потвърди наказание за опит за убийство на полицай от Казанлък

Решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е определено наказание от 15 години лишаване от свобода за С. М. за извършен от него опит за убийство по хулигански подбуди, е оставено в сила от Върховния касационен съд.

С. М. е признат за виновен за това, че на 09.10.2023 г. в ромската махала на гр. Казанлък, обл. Стара Загора, е направил опит умишлено да умъртви Х. В. Пострадалият е полицай, който във въпросния ден бил цивилен, придружен от свой колега-също цивилен, потърсил разследван от него мъж, но го нямало в дома му. Жители на квартала се оплакали от подсъдимия С. М., който нямал нищо общо с издирваното лице,  че вземал парите за закуски на децата им, плашел ги, дишал бронз. Бившият квартален полицай, който придружавал разследващия си колега, защото познавал района, попитал С. М. докога ще тормози съгражданите си. Той оставил бронза, който дишал, показал, че има два ножа, скрити под тениската му. Насочил се към бившия квартален и го подгонил.  Разследващият полицай също побегнал, но се спънал и паднал на земята. Тогава  С. М. го забелязал, настигнал и го намушкал в гърба, докато се изправял.

Делото е образувано по жалба на подсъдимия, в която се настоява за изменение на съдебния акт и за намаляване на размера на наказанието. Върховният касационен съд счита,че жалбата на служебният защитник на подсъдимия е неоснователна.

При осъществяване на дейността си по индивидуализиране на наказанието, апелативният съд е отчел коректно степента на обществена опасност на деянието и на дееца и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Независимо, че деянието е останало във фазата на опита и не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено опасни последици, се касае за довършен опит за убийство, който се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, по които е останало недовършено.

На първо място с оглед установените факти, въззивният съд е направил законосъобразен извод, че подсъдимият не е съзнавал елемент от състава на престъплението, че нападнатият от него е „длъжностно лице – разследващ полицай, който действа при и по повод службата“, поради което го е оправдал по квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 2, пр. 5 от НК. С оглед на това е изменил присъдата като е намалил определеното от първата инстанция наказание от 20 години на 15 години „лишаване от свобода“.

На следващо място, претенцията, че самият „пострадал е допринесъл за настъпване на резултата“, поради това, че не се е легитимирал като полицай и не е показал оръжие, а вместо това побягнал е лишена от основание. В конкретния случай, не са налични доказателства установяващи наличието на противоправно поведение от страна на пострадалия, които да са довели до съставомерния резултат, поради което ВКС не може да намери допълнителни, неотчетени от въззивния съд основания за редуциране на наказанието.

Наложеното на С. М. наказание от 15 години лишаване от свобода е балансирано и отмерено с оглед тежестта на извършеното престъпление и данните за степента на обществената му опасност.

Снимка: Архив - Ромската махала на Казанлък 9 октомври 2023