Изложбата „Вие не разбрахте кой съм аз… 100 години след постигането на една мечта“ посветена на Иван Милев очаква посетителите на музей „Ахинора“

От четвъртък, 1 май 2025 г., в музей „Ахинора" отвари врати изложбата „Вие не разбрахте кой съм аз… 100 години след постигането на една мечта", посветена на Иван Милев. Експозицията ще бъде достъпна за посетители до ноември 2025 г.

В събота, 3 май, от 19:00 часа в централната сграда на Художествената галерия в Казанлък ще се проведе съпътстваща лекция на тема „Иван Милев - по пътя на една мечта. 100 години по-късно". Лектор ще бъде директорът на галерията д-р Пламен В. Петров. Събитието е част от програмата „Събота в галерията". След лекцията посетителите ще имат възможност да разгледат изложбата.

„Гнуся се днес от всичко и търся истината у себе си, а там има много" – ще напише в свое писмо Иван Милев от 15 януари 1921 г. до архитекта, писателя модернист, критик и общественик Чавдар Мутафов. И действително именно като път към търсене на истината у себе си може да бъде възприемано цялото творческо странстване на Иван Милев като художник. Към него той поема не по-късно от 1914 г., откогато датира и първият му познат ни визуален творчески опит, днес част от архивното наследство на Художествена галерия – Казанлък. Още на 6 ноември 1917 г. Иван Милев дава и своята дума, записвайки в дневника си: „От днес мой другар и съпътник в живота ми става моето хубаво изкуство. Аз него най-обичам и на него съм служил открай". Два дни по-късно ще подреди и първата си самостоятелна изложба в родния град Казанлък, а след 3 години, още непристъпил през прага на Държавната художествена академия в София, ще дръзне да се заяви като художник и в столицата. Оригиналният плакат от тази първа голяма изява, с негов автопортретен образ, е запазен и продължава да свидетелства за серизоното му намерение да намери свое място на художествената сцена. Сякаш напук на острата лична констататция: „Аз, един провинциален, селски даскал – кой би повярвал в нещо на мен – разбира се, никой!".

Това като че ли е сред мотивите, които ще го тласнат към преследването на една бюрократична цел – да се дипломира в професионално учебно заведение, макар да е убеден, че „у нас са свикнали да питат где сте свършили – коя Академия, както не малко питаха и мен, но те не знаят какво е дар, художествен огън, нюх и т. н.". От приема в Държавната художествена академия до дипломирането изминават 5 години. Междувременно въпреки критиките, или пък тъкмо заради тях, през юли 1922 г. ще се осмели да отправи молба към ръководството на учебното заведение да му бъде предоставен салон, за да подреди своя нова изложба. Молбата му е отхвърлена, но не и надеждата за успех. През декември същата година той депозира ново искане със същото намерение. Какво е накарало ръководството на институцията да се съгласи, едва ли някога ще узнаем, но на 6 януари 1923 г., в салон № 2 на Академията той постига целта си. По повод видяното в изложбата Стефан Митов е категоричен: „За първи път в нашето декоративно изкуство и то в своите най-големи пана Милев се домогва да долови съществените елементи на нашия национален декоративен стил. Най-добре постига той това в колорита, даже в работи, които по сюжет не са национални. Има нещо ориенталско, силно, брутално ярко, кипящо-жизнерадостно и буйно в силните хармонии, в които са издържани неговите работи". Критикът обаче няма да спре дотук. Остро ще отсъди: „Всички изложени работи, обаче, говорят за твърде слабо владение на рисунката, почти пълно непознаване на формата… работите въобще изглеждат повърхностно живописни, като красива тапицерия, липсва им дълбочина и внушителност, макар че явно художникът се стреми към символизации и вглъбяване".

Това обаче е само едно мнение. На 29 юни 1925 г. Иван Милев получава Свидетелство № 263 от администрацията на Държавната художествена академия, удостоверяващо юридически правоспособността му да се назовава „художник-декоратор" и да „упражнява свободно професията си". Не само на думи, не само на дела, но и „на документ" той вече е художник. А му остават по-малко от 18 месеца живот. Живот, в който да покаже изкуството си, в което иска Другите наистина да повярват. Не на думи, а същински да усетят, да разберат. Настоящата изложба, подредена в музей „Ахинора" днес, 100 години след дипломирането на Иван Милев, е повод за пътешествие из краткия, лъкатушещ в своите пластически търсения творчески свят на автора – от първите оцелели опити до съзряването му в ателиетата на Държавната художествена академия. Възможност всеки зрител сам да съотнесе известните ни днес факти за житейския път на художника към достигналите до нас образи, излзели изпод четката му между 1915 и 1925 г., по-голямата част от които днес се опазват в колекцията на ХГ– Казанлък. Изложба – стремеж да се доближим до знанието за Иван Милев и чувствителността му към „родното", в цялото многообразие от нюанси, които това понятие съдържа в себе си.

Още през 1921 г., като обвинение срещу Чавдар Мутафов, Иван Милев пише: „Аз съм Артист – това зная – нося в себе си днес огън, който може би утре ще угасне, но днес аз съм художник", а сетне добавя огорчено: „Вие не разбрахте кой съм аз…". И днес, десетилетия по-късно, същите тези думи се явяват като припомняне, като мрачен стон, че в своето съвремие Иван Милев остава сякаш действително неразбран в погнусата си. Заради характера си. Заради краткия си земен път. Досущ като в днешния ден, в който все по-трудно разпознаваме големите стойности около себе си.

Не пропускайте възможността да посетите изложбата и да се включите в лекцията на 3 май.

Екип, работил по проекта: Катя Христова – куратор, Георги Шаров – художник, Джоана Брадшоу – преводач, Лора Султанова – коректор, Кирил Георгиев – технически асистент.

Художествена галерия - Казанлък