Изминалата 2024 г. е най-топлата за България година от 1930 г. насам

Изминалата 2024 г. е най-топлата за България година от 1930 г. насам, сочат анализите на Националния институт по хидрология и метеорология (НИМХ), със средна температура за страната около 2.1 градуса по Целзий (°С) над климатичните норми. Тя е с около 0.5 °С по-топла от предишната рекордна година – 2023 г. Характеризира се с рекордно топли зима и лято, най-топлите от 1930 г. насам. 

През пролетта и есента средните сезонни температури също са над климатичните норми, но със значително по-малки положителни отклонения.

През преходните сезони са регистрирани и единствените 2 месеца с температури под нормите – май (минус 0.8 °С) и ноември (минус 1.2 °С).

Фигура 1. Средна годишна температура за периода от 1930 до 2024 г. като отклонение от климатичната норма.

Фигура 2. Средна месечна температура през 2024 г. като отклонение от климатичната норма.

Лятото на 2024 г. е най-горещото регистрирано досега. Юни е най-топлият месец юни от 1930 г. насам. През юли и август България е обхваната от поредица горещи вълни (поредни дни с максимални температури на въздуха ≥ 32 °С). Те са повсеместни в периодите 6–24 юли и 8–19 август. В района на Сандански през юли са регистрирани рекордните до момента 9 поредни дни с максимална температура на въздуха над 40 °C. През август в големи райони от централните и източните части на Северна България горещата вълна продължава чак до 26–28 август. В южната половина на страната поредните дни с толкова високи температури са над 25 (от 26–27 юли до 19 август) – в  Горнотракийската низина, Ямболско и в крайните югозападни райони. В Дългопол, област Варна, горещият период продължава 33 дни (от 26 юли до 28 август).

Фигура 3. Регистрирани горещи вълни в България за периода 1961–2024 г.

Валежите през изминалата 2024 г. средно за страната са близо до климатичните норми, като варират в широки граници през отделните месеци. През повечето месеци отклоненията от нормата са отрицателни. Валежният дефицит през годината е най-силно изразен през февруари (минус 63%) и октомври (минус 66%). С най-много и повсеместни валежи е декември, с положително отклонение от месечната норма средно за страната с около 127%. Предварителните оценки сочат, че за 2024 г. средната годишна сума на валежите е 610 мм (л/кв.м), което е с около 8% под климатичната норма.

Фигура 4. Месечна сума валеж през 2024 г. като процентно отклонение от климатичната норма.

Фигура 5. Отклонение от нормата на средната годишна сума на валежите за България за периода 1930–2024 г.

През почти всички месеци на изминалата 2024 г. в различни райони на страната са регистрирани редица екстремни метеорологични явления, някои от които довели до значителни щети и дори до човешки жертви.

През периода април-септември гръмотевични бури, придружени от интензивни дъждове, силни пориви на вятъра и валежи от град, нанасят поражения на селскостопански площи, жилищни сгради, автомобили и инфраструктура в различни райони на страната. По-значими са щетите от бурите на 25 април, когато напълно са унищожени близо 5000 дка земеделска продукция в Централна Южна България и в Подбалканските котловини. В първите дни на юни конвективни бури, придружени от градушки и силни пориви на вятъра, също нанасят щети на селскостопански площи, пострадали са и жилищни сгради, автомобили и инфраструктура. На места количествата валеж за часове доближават 80% от месечните норми, а големината на градовите зърна варира от лешник до яйце. Най-засегнати са областите София, Велико Търново, Ловеч, Шумен и Стара Загора. На 22 юли мълнии са предизвикали пожар в жилищен блок в Пловдив, а в района на Централен Балкан са довели до смъртта на двама туристи. На 11 септември в резултат на силна гръмотевична буря и проливен дъжд в крайните североизточни части на страната са регистрирани наводнения в градовете Белослав и Каварна. Измереното за 3 часа количество валеж във валежомерна станция Белослав надвишава два пъти месечната норма за района. От наводнението са пострадали 52 домакинства в града.

Високите температури през лятото на 2024 г., липсата на валежи и човешка небрежност са причина на различни места в страната да бушуват десетки пожари. Силните пориви на вятъра допринасят за разрастването на огнените фронтове и затрудняват гасенето. Обявени са частични бедствени положения в някои общини, жителите на няколко села са евакуирани. На 17 юли избухналият в село Воден, община Болярово, пожар унищожава 35 къщи, изгорели са и десетки домашни животни. Селото е евакуирано.

*Данните са по оперативна информация от метеорологичната мрежа на НИМХ. Окончателните резултати и анализи ще бъдат представени в Годишния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ, който се издава в края на м. март на текущата година.