Енинските любители-краеведи посветиха септемврийската си сбирка на значими национални и местни исторически събития

На 25 септември, в офиса на местното Народно читалище "Братство-1869", се проведе поредната сбирка на енинското краеведско-любителско историческо общество (КЛИО). В нея, освен членовете на споменатото общество, участваха и част от читалищното ръководство, както и гости, проявяващи интерес към работата на КЛИО.

Сбирката бе посветена на следните теми: 1.Шипченската епопея по време на Руско-турската Освободителна война и енинските опълченци. Енинското участие в строежа на Паметника на свободата на връх Шипка; 2. 110 години от откриването на съвременната енинска училищна сграда (1 септември 1914 г.) По първата тема водещият беседата (професионален историк и краевед) открои както мястото и значението на Шипченските боеве от август 1877 г. за изхода на Освободителната Руско-турска война, така и приноса на българските опълченци, заедно с руските войници, за успешния край на Шипченската епопея.

Водещият сподели своите лични впечатления от провежданите вече години наред исторически възстановки на връх Шипка, провеждани от Националното дружество "Традиция", с активното съдействие на Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа", като ги препоръча на всички, които все още не са ги наблюдавали на живо. Акцентът в изложението падна върху въпроса за енинските опълченци-за състава им, за тяхното участие във войната като цяло и за неучастието им в Шипченската епопея.

Изтъкнато бе, че и тримата енински опълченци (Руйо Раев, Стефан Кочунов и Васил Момчев) участват достойно във войната, според възможностите си, въпреки, че поради ред обстоятелства, не успяват да вземат участие в решителните боеве на Шипка. Съвсем заслужено имената им са записани на Военния паметник в центъра на Енина. Заявено бе, че се правят краеведски издирвания от членове на КЛИО на техни наследници, като вече са постигнати известни успехи в тази насока. А във връзка с 90-та годишнина от официалното откриване на Паметника на свободата на връх Шипка, водещият беседата разказа накратко за строежа на паметника, като засегна темата за енинското участие в този строеж, което е все още малко известно. Налице е достоверна информация за активно участие на мнозина(все още не е ясно колко точно) енински селяни в доставката чрез впрегатен добитък (основно товарни мулета) на така необходимия строителен пясък ,за строежа на Паметника на свободата.

Павел Герджиков, от КЛИО и участник в сбирката, пък, разказа за участието на своя прадядо по бащина линия от Шейново, в доставката на каменните блокове за строежа, чрез волски впрягове. По втората тема водещият припомни накратко за впечатляващите достижения на енинското довъзрожденско и възрожденско просветно дело и за основните етапи от неговото развитие -от килийните училища, през известното Онуфриево възрожденско училище и първите обществени училища в двора на местния православен храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец", до построяването на съвременната енинска училищна сграда, преди 110 години на местния хълм "Бърдо".

По-подробно бе разказано за възникването на необходимостта и на идеята за построяването на по-голямо училище след Освобождението, както и интересни подробности около наименуването, построяването и въвеждането в експлоатация на споменатата съвременна училищна сграда. Бяха прочетени откъси от летописната книга на новото училище. Посочена бе основната краеведска литература-източник на информация по обсъжданите теми.

 Членове на КЛИО и гости на сбирката разказаха свои спомени от ученическия си живот в родното училище. Направени бяха снимки за спомен от сбирката, заслугата, за което има г-жа Татяна Бонева-традиционен своеобразен фотограф на сбирките на КЛИО!

Поклон, с респект, признателност и благодарност пред идеите, паметта и народополезното дело - образователно и освободително, на всички национални и местни участници в обсъжданите събития!