Краеведското общество в Енина и г-н Гриша Горецов продължават да почитат историческата памет на селото и общината

В края на миналата седмица, енинското краеведско-любителско историческо общество (КЛИО) „Род, роден край, Родина“ проведе поредната си сбирка, този път в храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец", с любезното съдействие на местното Църковно настоятелство. Причината за това не бе случайна, защото всички теми предвидени за разискване бяха свързани по един или друг начин с храма.

Сбирката, както обикновено, бе отворена за гости, които проявяват интерес към предварително обявената тематика. Разговорите бяха насочени в три основни направления:

1/Годишнината от рождението на Апостола Левски (какво ново)
2/Енинският Илинден от 1868 г.и смелостта и героизма, проявени от тогавашния местен свещеник Стефан Петков Маналов и групата ,водена от него
3/Празникът Свети Седмочисленици и 155-та годишнина от основаването на енинското читалище "Братство-1869 "

Сбирката протече под формата на беседа с разисквания, водена от официалния представител на КЛИО (професионален историк и краевед). Преди нейното начало участниците в събитието почетоха всички герои,за които щеше да се говори, като запалиха свещички за упокой на душите им и за вечна им памет.

По първата тема водещият беседата представи най-напред основните тези за рождената дата на най-великия българин-Васил Левски. След това бе разискван въпроса за замонашването, избора на монашеско име и за размонашването на йеродякон Игнатий (бъдещият Васил Левски).

По втората тема водещият разказа в сбита форма събитията около последното сражение на Хаджидимитровата чета на Бузлуджа- за героизма на четниците, сражаващи се срещу превъзхождащ ги многократно по численост османски противник, за разбиването на четата и последвалото зверско отношение на развилнелия башибозук към избитите български четници,както и за организирането от официалната османска власт на действия,целящи да се прикрият възможно по-бързо следите от споменатите зверства,за включването, в тази връзка, на местния тогавашен свещеник -Стефан Петков Манало в (отслужвал тогава празнична Илинденска служба в същия този храм) и група от около 25 енинци в разрешеното от властите опело и погребение по християнски обичай, на избитите на Бузлуджа Хаджидимитрови четници.

Пояснено бе, че част от тези енински герои начело със споменатия свещеник Стефан, логично няколко месеца по-късно стават учредители на основания от Апостола Левски енински таен революционен комитет (през 1869 г. по розобер), което е започнало в храма, в който се провеждаше сбирката.

Участници в КЛИО разказаха интересни подробности около всички тези събития, които са успели да научат по един или друг начин. Прието бе решение и тази година КЛИО да участва в официалното посрещане на участниците в преминаващия през Енина  Национален туристически поход  "Последният път на войводата Хаджи Димитър" (от Бузлуджа до вр.Къдрафил ), предвидено за 1 август, в другия енински православен храм- "Света Преподобна Параскева-Петка Търновска ",където е гроба на свещеник Стефан.

По третата разисквана тема водещият сбирката представи накратко обстоятелствата и събитията около основаването, преди 155 години на местното Народно читалище "Братство-1869" като изтъкна, че това се е случило (не случайно) на православния празник Свети Седмочисленици (27 юли ), след празнична църковна служба, отслужена пак в същия този храм ,в който се провеждаше сбирката.

Учредители на читалището стават група старозагорски възрожденски дейци-курортисти в Енина, сред които личат имената на много известната старозагорска тогавашна учителка с родови корени от Енина-Анастасия (Каличкова) Тошева, както и бъдещият герой от Старозагорското въстание от 1875 г.-Никола (Кольо) Ганчев, заедно с двамата тогавашни енински възрожденски учители-Петко Иванов Маналов и Георги Маджаров.

На участниците в КЛИО бе показан малко известен снимков материал на възстановената след опожаряването й по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. възрожденска училищна сграда,помещавала се в църковния двор.В същата се е провело учредителното читалищно събрание, веднага след края на споменатата вече празнична църковна служба, на 27 юли 1869 г.

Светла памет, вечна признателност и благодарност на всички възрожденски дейци, на които бе посветена тази беседа!