С тържествена програма Казанлък отбеляза 139 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

С камбанен звън и водосвет за здраве и благоденствие в местния храм „Свети Йоан Предтеча“ бе поставено началото на празничния 6-ти септември, когато отбелязваме 139 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Молебенът бе отслужен от казанлъшки свещеници начело с ставрофорен свещениконом Димитър Димов, архиерейски наместник на Казанлъшката духовна околия.

„6 септември е един от звездните мигове в съвременната българска история. Принуден да се подчини на решенията на престъпния берлински договор от 1878 г., българският народ нито за миг не се отказва от идеята за пълното революционно обединение. Останалите живи наследници на Раковски , Левски и Ботев, продължават борбата за пълната свобода и суверенитет.“, каза в словото си пред събралите в църковния двор, директорът на Общинска библиотека „Искра“ Теодора Георгиева.

Тя припомни, че близкото героично минало и идеалите на национал – революционерите, вдъхновяват народа в борбата за съединение. Многобройните демонстрации, устройвани в различни градове в началото на месец септември през 1885 г., на които се издигат лозунгите „Долу Източна Руменлия“, „Да живее Съединението“, са израз на непреодолим стремеж към пълна свобода на обединение. Военно-революционната акция на 6 септември 1885 г. в Пловдив, осъществена сравнително лесно от войските на майор Данаил Николаев, подпомогнат от Голямо-Конарската чета на Чардафон Велики и неговата годеница Недялка Шилева, ушила знамето на въстаниците, обкръжават конака, свалят източно Румелийското правителство и арестуват управителят на областта Гаврил Кръстевич, а той като истински българин, доброволно се отказва от властта и застава на страната на великото дело с думите: „Аз съм българин и желая българския народ да бъде щастлив.“

Големият български публицист Симеон Радев описва утрото на 6 септември възторжено по следния начин: „Народът ликуваше през това време. По улиците се развяваха прокламациите на Захари. От всички страни се издигаха в утринното небе виковете “ Да живее княз Александър Батенберг,  да живее Съединена България.“, отбеляза Георгиева.

"Успехът на великото дело на съединението и неговата блестяща защита в Сръбско-българската война от 1885 г. се корени и в обединението на целия народ.", заяви директорът на библиотека "Искра". По думите ѝ общата кауза принуждава непримиримите до тогава либерали и консерватори да загърбят разногласията и противоречията си и когато Захари Стоянов се обръща с призив за подкрепа към княз Александър Батенберг, той поема отговорността пред великите сили и издава манифест, с който приема Съединението и става Княз на Обединената българска държава.

В знак на уважение и признателност  бяха назова имената на капитан Райчо Николов, капитан Сава Муткуров, майор Данаил Николаев и опълченеца-поборник Продан Тишков. Отдадена бе почит и признателност и към всички онези, останали безименни в това свято дело.

Директорът на Общинска библиотека „Искра“ припомни пред присъстващите, че казанлъчани научават радостната вест за Съединението от пристигнал от Пловдив пощенски куриер. в катедралният храм „Св. Йоан Предтеча“ препълненен с народ, е отслужен молебен от архиерейския наместник, а учителя Ботю Бояджиев държи прочувствена реч. Навсякъде в града вестта за Съединението се посреща с огромна радост. С възторг и почести е посрещнат в града княз Батенберг от тогавашния кмет Костадин Касев и градските първенци, а около издигната по пътя от Шипка триумфална арка се стичали много хора. 

„Така вече 139 г. Съединението ни показва, че не трябва да забравяме този величав урок по единение, който да следваме и за в бъдеще, в името на свободата и суверенитета на България.“, подчерта Теодора Георгиева.

Честванията завършиха с литературно-музикална програма и поздрав към събралите в двора на храм „Свети Йоан Предтеча“ представители на местната администрация, зам.-кметове и областни управители, директори на културни институти, кметове на населени места, общественици и родолюбиви граждани.