По-дълга есенна ваканция за учениците, пролетната няма да се слива с Великден

Есенната ваканция на учениците ще бъде от 31 октомври до 3 ноември, пролетната от 29 март до 6 април, а за дванайсетокласниците – от 4 до 6 април. Това е записано в заповедта за определяне на графика на учебното време след приключилото обществено обсъждане. МОН изказва благодарност за официално получените 93 становища, от които 90 индивидуални, 1 от работодателска организация, 2 от синдикални организации и 4 от учителски колективи на училища. Всички те бяха детайлно разгледани и много от предложенията са залегнали във финалния документ, който ще се прилага през учебната 2024/2025 година.

Припомняме, че в проекта на график, предложен от министерството, се предвиждаше ваканция от 10 последователни неучебни дни за учениците от 1. до 11. клас в периода 12 април – 21 април вкл., а за дванайсетокласниците 5 дни почивка – от 17 април до 21 април вкл. В това разпределение се включваха и почивните дни за Великден. В процеса на обществено обсъждане надделяха становищата пролетната ваканция да не се обединява с почивните дни за великденските празници. Затова и МОН се съобрази с многобройните предложения за разделянето ѝ от Великден и я измества в дните от 29 март до 6 април, а за дванайсетокласниците – от 4 до 6 април.

Министерството взе предвид и постъпилите искания за промени в почивката за учениците по Коледа и Нова година. В проекта бе предложена по-дълга зимна ваканция от 13 дни (24 декември – 5 януари вкл.) за сметка на само три дни почивка в началото на ноември (1 ноември – 3 ноември) и един (4 февруари) между двата учебни срока. След множеството становища и предложения това бе преразгледано и коледната ваканция ще започне от 21 декември и ще продължи до 2 януари вкл., а междусрочната се измества на 5 февруари. Това позволява и увеличаване на есенната ваканция, която ще бъде от 31 октомври до 3 ноември.

За да се предложи този увеличен брой почивни дни, дните за провеждане на изпити от националните външни оценявания стават учебни за всички ученици. До сега за изпитите в 7. клас по български език и литература и по математика бяха в неучебен ден. През предходната година за първи път националното външно оценяване за 10. клас бе проведено в учебен ден, с което системата се справи без сътресения. Това ще се приложи през учебната 2024/2025 година и за 7. клас, което ще позволи повечето почивни дни през учебния срок.

За да се избегнат недоразумения, в заповедта, с която се определят датите за провеждане на изпитите е изрично записано, че за учениците в 7. и 10. клас, явяващи се на национално външно оценяване по български език и литература и по математика, учебният ден приключва с тяхното полагане. За останалите ученици директорите създават организация за провеждане на учебни занятия и дейности, като осигуряват възможности за работа по проекти, изнесени обучения, обучение от разстояние в електронна среда, и други подходящи форми, така че да не се пречи на провеждането на изпитите и да се гарантира спокойствие за явяващите се на тях. За създадената организация директорите на училищата издават заповед и информират родителите.

Датите за изпити от националните външни оценявания по български език и литература и по математика остават, както бяха предложени в проекта на МОН – съответно 18 и 20 юни (7. клас ) и 13 и 16 юни (10. клас). За четвъртокласниците изпитът по български език и литература ще бъде на 3 юни, а този по математика – на 4 юни. Задължителните държавни зрелостни изпити и държавният изпит за придобиване на професионална квалификация ще са на 21 и 23 май.

В резултат на постъпилите становища по време общественото обсъждане на проекта на график на учебното време вторият учебен срок за учениците от 1. до 3. клас ще приключи на 2 юни 2025 г., за дванайсетокласниците на 15 май, а за учениците от 4. до 6. клас на 16 юни.

Преди да утвърди графика МОН анализира обстойно всички постъпили предложения в хода на общественото обсъждане. Общото във всички тях бе желанието за повече, по-дълги и по-равномерно разпределени почивки за ученици и учители в рамките на учебното време. Такъв винаги е бил и стремежът на Министерството на образованието и науката. Следва обаче да се отчитат различните нормативни изисквания при определяне на графика на учебното време. Императивно е регламентирано в нормативната уредба, че първият учебен срок е с продължителност 90 учебни дни за всички класове и различен брой учебни дни за втория учебен срок за различните класове – 65 учебни дни за учениците от 12. клас, 70 учебни дни за учениците от 1.-3. клас, 80 учебни дни за учениците от 4.-6. клас и 90 учебни дни за учениците от 7.-11. клас. Затова и всички предложения за промяна в графика на учебното време следва да се съобразяват с тези изисквания.

Наред с това съществуват и традиционни обществени нагласи, като напр. учебните занятия да приключват в рамките на юни, които не позволяват без създаване на нужните условия на средата и без широк обществен дебат да се пристъпи към изместване на края на учебните занятия през юли.

Заповедта за определяне на графика за учебното време можете да прочетете тук.

Заповедта за утвърждаване на график за провеждане на НВО – тук.