Материал за казанлъшката тракийска гробница откриваме на страниците на едно от любимите ни български печатни издание, а именно Списание 8. Статията е посветена на 80-ата годишнина от откриването на гробницата, случайно намерена на 19.04.1944 г. от войници, които копаели окоп в североизточната част на града.
В анонсът към публикацията се казва, че казанлъшката гробница увековечава идеята за безсмъртието и непреходната любов. „Тя е вторият пример в световната история, когато владетел посвещава гробница на съпругата си. Пръв е египетският цар Рамзес Велики, изградил храма „Абу Симбел“, твърди тракологът Валентин Деневски. След 20-годишно изследване авторът на книгата „Шифърът на Панагюрското съкровище“ ни представя един различен поглед към откритията и събитията от Долината на царете. Думите му ни отвеждат към оспорвани твърдения за отминалото време и нови археологически разкрития.
Новият брой на изданието излезе на 8 април, а водещата тема в него е „Александър Велики в паметта българска“. Списание 8 е българско научнопопулярно списание, което продължава духа и традициите на любимото на поколения българи сп. „Космос“, излизало от 1962 г. до 90-те години на ХХ в. То представя популярна и задълбочена информация за науката, природата, алтернативната медицина, древната история и неочакваното, като с акцент и приоритет са откритията и новините от България, или свързани с хората в страната.
Казанлъшката гробница е първият български паметник, включен в списъка на ЮНЕСКО през 1979 г. Счита се, че гробницата е построена в края на IV в.пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр., но доскоро не е било известно кой е погребаният в нея тракийски владетел. Извършен спектрален анализ през 2008 г. показал, че става въпрос за Ройгос (един от синовете на Севт III) и една от съпругите му. Това е единствената гробница, в която са намерени кости на жена, наред с костите на мъж и на жертвено животно.
С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие през 1974 г. Тя е проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.