Сградата на сдружение „Бъдеще за децата“ ще свети в синьо в подкрепа на хората с аутизъм

Стотици сгради по света тази вечер ще бъдат осветени в синьо по повод Международния ден за информираност за аутизма. В България "Освети в синьо" се отбелязва от скоро с осветяването на знакови сгради в столицата и страната.

Сградата на сдружение „Бъдеще за децата“ и Комплексите за социални услуги за деца и семейства в град Казанлък, ще бъдат част от инициативата за втора поредна година.

„Нещата вече много са се променили от 2003 година, когато нищо не се знаеше за аутизма. Никой не беше чувал и дори не искаше да говори за тази тема. Към настоящия момент трябва много неща още да се променят, но ние виждаме, че обществото се движи напред. Дори личните лекари вече знаят и могат да насочват по-лесно. Това е идеята на 2 април - да покажем, че тези хора съществуват. Те са между нас. Успяхме да ги изкараме на светло. Напоследък все повече се проявяват аутистичните проблеми. За съжаление в България няма единен регистър, който обхваща децата и възрастни с аутистични проблеми.“, съобщават от сдружение „Бъдеще за децата“.

Аутизмът е състояние, в което най-общо казано има проблеми в социалната комуникация. Обществото не е добре настроено към тези деца. Много често поради непознаване са склонни да им лепят етикети, които са неподходящи. 

Що е то аутист?

Илон Мъск и Грета Тунберг са само две от известните личности, с диагностициран аутизъм. Всъщност немалко от нас имат аутистични наклонности, казва германска професорка. Но в какво точно се изразява аутизмът?

Аутизмът има различни лица. Хора със синдрома на Аспергер например, каквито са Илон Мъск или Грета Тунберг, може да имат необичайни дарби. Пример за това дава и известният филм с Дъстин Хофман "Рейнман" от 1988. Неговият герой - аутистът Реймънд - е в състояние да запомни невероятен брой цифрени комбинации, но не и да се справя в ежедневието. Филмът пресъздава живота на американеца Ким Пийк, който можел да възпроизведе съдържанието на 12 000 книги почти наизуст.

Професор Ханелоре Еренрайх, която ръководи отделение по клинична неврология към института "Макс Планк" в Гьотинген също има подобни високонадарени пациенти.

Що за хора са аутистите?

Ако го попитате какво пише на страница 923 в средната колонка на телефонния указател, ще ви отговори моментално, но не е в състояние сутрин да си облече дрехите без чужда помощ, защото първо слага обувките, а след това се опитва да обуе панталона.

Един от най-важните белези на аутизъм е трудността да се комуникира с други хора и да се осъществяват контакти. За повечето аутисти е трудно да се поставят на мястото на другите хора, да разбират техните чувства, интуитивно да се справят в непознати ситуации или да схващат правила. Често пъти те не са в състояние да тълкуват правилно езика на тялото или мимиката на другите хора. Този тип невербална комуникация за много от тях е напълно недостъпна. В повечето случаи аутистите са особено фиксирани към спазването на определени ритуали - моливът например непременно трябва да се оставя на точно определено място и под точно определен ъгъл към тетрадката, а всяко нарушаване на този установен ред ги извежда от равновесие.  

„Има аутистични нарушения, при които всички симптоми се проявяват в много силна форма. При тях често са налични и тежки нарушения в развитието", казва проф. Еренрайх и добавя: "Аутизмът е много комплексно нарушение. Изследването му би трябвало да се извършва от различни научни дисциплини. Важна роля в това отношение играят психиатрията и неврологията, но така също генетиката и невробиологията. Само по този начин могат да се разработят ефикасни терапии срещу  различните симптоми, включително срещу нарушенията в моторното развитие, повтарящите се движения и другите тежки проблем.“

Диагнозата "аутизъм" задължително трябва да бъде поставена от специалисти, които добре познават това заболяване. За целта не е достатъчно да става дума за психиатър или невролог - необходими са голям опит и обширни познания, за да се диференцира дали наистина става дума за аутизъм.

Една история ...

Когато си едва на три и не можеш, а и не искаш да говориш. Никой не те разбира. А ти нямаш желание да получиш прегръдка и да дадеш усмивка. Но това не ти пречи. Животът ти харесва и такъв. Но ... само докато си на три. Защото с всяка изминала година тежестта на социалните закони ще те натиска все по-силно и по-силно.Ще се окаже, че няма как да не ходиш на училище. Ще се окаже, че един ден майка ти не е до теб и ти САМ трябва да си купиш вода, да кажем. И тогава подреденият ти свят се срива, а ти да се чувстваш все по-нещастен. И всичко това само защото си един от онези, в чийто медицински картони в записана диагнозата аутизъм.

И не, никой не е виновен. И не - това не те прави недъгав, че си различен и много, много специален. Хората от аутистичния спектър в повечето случаи имат висок коефициент на интелигентност, свръхчувстителни са, могат да изчисляват формули и задачи от най-висока сложност за кратко време. Могат да бъдат концентрирани в определена задача. Да, изглеждат сложни, но ако ги приемем такива, каквито са - и с това се свиква.

Теориите на какво се дължи аутизмът са много. Единственото категорично в мненията на специалистите е, че първите симптоми се проявяват веднага след раждането и колкото по-рано родителите потърсят помощ, толкова по-голям е шансът детето им да бъде "преведено за ръка" през иначе трънливия път на различие.