ТМЕТ “Иван Хаджиенов” на 75 години

Нека да видим как изглежда това училище през погледа на четирима негови възпитаници, които са го завършили преди 5 и преди 10 години.

Преди 10 години:
Стойчо Недев, Тодор Тодоров:

Пиша това от мое име и от името на един мой приятел и колега – Тодор Тодоров, с който сме заедно от 1 курс в това училище и в момента отново работим заедно. Пиша с благодарност към училището, защото до голяма степен благодарение на него сме това, което сме сега. Убеден съм, че до голяма степен мнението ми се споделя и от по-голямата част от нашите съученици.

По онова време в Казанлък нямаше други техникуми и сегашния ТМЕТ “Иван Хаджиенов” се наричаше ТМТ “Цвятко Радойнов” или просто Техникума. Аз самият съм завършил Техникума преди 10 години, но винаги ще запазя чудесни спомени от него. По това време това беше училище с дух, отворено към новостите и на ръба на технологичните новости. По онова време – 1986 там бяха открити изключително авангардни за времето си специалности – Електроника и ГАПС, като те бяха подплатени с отлична материална база. Техниката беше предоставена от процъфтяващия по това време “Арсенал” и НИТИ.

Имахме късмета да попаднем в първата паралелка специалност “Електроника” в Техникума. Определено мога да кажа, че независимо от последвалото висше образование по същата специалност – основните знания, от които имам реална полза са придобити именно в Техникума.

Не знам как е сега, но онова време (преди 10-15 години) в това училище цареше завиден дух. Определено имаше дисциплина, но определено се даваше и голяма свобода и се гласуваше голямо довери на хората, които не злоупотребяха с това. А това не се срещаше често в онези години, когато за мнозина беше важно да се спазват правилници, да се държи желязна дисциплина и ако може много-много да не се мисли. Е тук не беше така имахме невероятна за времето си свобода, но трябваше да има резултати. За постигането им, обаче, ни бяха осигурени условия, за които можехме само да мечтаем – отлична компютърна техника помещение за работа и огромно доверие от страна на ръководството и учителите.

Всичко това се дължеше най-вече на няколко учителя, които умееха да виждат по-надалеч и по-ясно и не се страхуваха да поощряват учениците си да мислят. И разбира се на тогавашния директор Христо Гъдев, без чиято благословия нищо не би могло да стане. Той беше строг, но справедлив човек. Не че не плащаше данък на системата тогава – лично на мен два пъти ми намаляха поведението за абсолютни глупости, като неприсъствие на манифестация, организиране на посещение на Пловдивския панаир (официално обявено за масово бягство от училище) и т.н. Но такова беше времето – униформи, зашити емблеми и други такива символи на младежта по времето на зрелия социализъм.

Не зависимо от това г-н Гъдев умееше да разбира и да се стреми към прогреса, към технологиите, към новото. А двигател на това бяха няколко чудесни учителя, които дадоха много на всички ни. Най-скандалната личност от тях беше г-н Здравко Станев, който обаче има и най-голямата заслуга за това, което станахме. Той беше изключително пробивен, умееше да изкопчва най-новата техника и да ни я предоставя. Мнозина не харесваха педагогическите му методи (а той определено не беше блестящ педагог), но той имаше много проста и ефективна философия. Предоставяше на учениците, които имаха желание и възможности най-добрите възможни условия за работа и развитие, като залагаше най-вече на стремежа им към самоусъвършенстване. Е, това определено ставаше за сметка на по-посредствените ученици, но както е доказано – насила хубост не става. Благодарение на този му елитарен подход, който беше недопустим по времето, когато всички бяха ранни, а по ред други причини, въпросният учител беше един от най-скандалните в Техникума.

Имаше и доста други учители, за които винаги ще си спомням с уважение, най-вече заради отношението към учениците, като с равни, като с големи хора, способни да мислят, да поемат отговорност и достойни да им се гласува доверие. Те именно оказаха голямо влияние при формирането ни като хора. Едва ли е възможно да изброя всички, но сред тях са Цветана Савова, Красимира Туфекчийска, Весела Спасова, Жасмина Божилова, Терзиева, Бакърджиева и още, и още ...

Tака изглеждаше Техникума преди 10 години – там се създаваха хора. Дано и сега да е така. Сега времената са други, но все пак според мен най-важното да се съществува човешка връзка между учители и ученици, взаимно доверие, което да се оправдава и доказва непрестанно и от двете страни. И най-важното да се отнасят с по-голямо разбиране един към друг, да се придържат по-малко към писаните разпоредби и повече към чисто човешките взаимоотношение. Един такъв подход винаги дава резултати.

Преди 5 години:
Илиян Йовчев:

В общи линии си спомням само приятните моменти от годините прекарани в Техникума. Това, което сам получил от ТМЕТ е началния тласък в живота, и най-вече много добра подготовка за моята настояща професия. Това, на което ме учеха преподавателите беше, когато се захвана с нещо, да го правя със старание и да довършвам започнатите неща. Всичко това ми беше от изключителна полза, както при кандидастването ми във ВУЗ, така и в настоящият ми личен и професионален живот.

В момента обръщайки поглед назад, не мога да се сетя за нито един преподавател, от който да съм останал с лоши спомени. Може би с времето, дребните търкания, които се появяват винаги и неотменно между преподавател и ученик, просто избледняват, и се забравят. Остава само спомена какво ти е говорил преподавателя и какво се е опитал да те научи за нещата от живота.

Най-ярък спомен, като преподаватели в мене са останали следните имена:

Преподавателите бих посъветвал да се отнасят с уважение към мнението на учениците и да не бъдат толкова строги в отношението си към тях.

Учениците, нека да вложат малко старание в учебния процес, тъй като това е една доста добра основа за развитие, както в личен, така и в професионален план.

Все пак времената се промениха, а заедно с това се обтегнаха и отношенията между ученици и преподаватели. Нека заедно да направят компромис и да работят пълноценно, за да изградят едно добро поколение което ще работи в България.

Тодор Атанасов:

Като цяло мисля, че училището дава твърде обща представа за знанията необходими в живота. От тази гледна точка мисля, че 80% от знанията които ми даде училището не са ми полслужили в живота, но мисля, че то ми даде една атмосфера, в която аз успях не само да се заинтригувам от сегашната ми професия, но и да науча много за нея от кръга от хора, в който бях. Също така мисля, че то ми даде една солидна подготовка по математика, с която аз успях да кандидатствам и да ме приемат в ВУЗ.

С най голямо уважение си спомням за учителите, които ме уважаваха като личност, а не като поредния ученик и с които все още като се видим в града не просто се поздравяваме а спираме, за да поговорим. Тук бих споменал някои от тях. Моята курсова ръководителка г-жа Терзиева, учителят ми по практика г-н Харизанов и учителката ми по математика г-жа Кънева.

Младите учители бих посъветвал да се опитат да разбират учениците и да се опитат да им обръщат малко повече внимание, независимо от трудното време и финансовите ограничения. А учениците да помислят малко и за бъдещето, а не само за настоящето, времето и възможностите, които имат сега ще отминат и в един по късен момент ще разберат, че може би са изтървали нещо, което вече няма начин да бъде върнато.