3 март освен национален празник, е дата за обединение. Дата, на която различията избледняват, трибагрениците се развявават и предават мълчалив код, код, който гласи - България е жива. Избродирана е в шевиците на българската носия, носи се със звука на гайдата, виждаме я в спомена за гордо вдигнатата глава на дядо, има ухание на гора и се усеща като дом.
Българската кръв е запечатала легенди за храброст и телата ни са наситени с ген на бойци.
В денят, в който отбелязваме Освобождението на България от османско иго, нека си спомним, че свободата ни принадлежи, но не ни е подарена. Изстрадана е, извоювана е, платена е прескъпо, за да имаме привилегията днес да кръщаваме децата си с български имена.
Българите сме велик народ, трябва само да си го спомним.
А България не е наследство за нашите деца, ние сме я взели назаем от тях и трябва да им я предадем такава, каквато е дадена на нас- достойна и вечна.
Честит празник, българи !
Бъдете безлимитни в мечтите си, разумни в действията си и смирени в достойнството си.