Библиотека “Искра“ отбелязва 140 години от рождението на Гено Дочев с изложба

От днес, 1 март 2024 година, в Читалнята на Общинска библиотека „Искра” може да бъде разгледана изложбата „Будният дух на Казанлък: 140 години от рождението на Гено Дочев”. Показани са учебници и книги от Краеведски фонд, чиито автор и преводач е Гено Дочев.

Гено Дочев е роден в Казанлък (11 ноември 1884 г. – 8 август 1979 г.). Завършил Казанлъшкото педагогическо училище, той в продължение на 26 години е образцов учител в него. Отдава се и на творческа педагогическа дейност. Изнася множество педагогически доклади пред учителски конференции, пише педагогически статии и книги, съставя учебници, превежда или съчинява приказки, разкази, биографии, издава детски книги. Неговия „Буквар и първа читанка” е издаван в продължение на 20 години – от 1920 до 1940 г. Много популярно сред началните учители е и ръководството му за първо отделение, което има пет последователни издания.

Гено Дочев е един от първите преводачи на Джонатан Суифт в България – превежда първите две части на книгата му, излезли поотделно в няколко издания под заглавия „Пътуването на Гъливер в царството на джуджетата” и „Пътуването на Гъливер в царството на великаните”.

Още след първите стъпки на вестник „Искра”, един от малкото тогава провинциални вестници, Гено Дочев, заедно с Чудомир поема редакторството му за цели 20 години до 9 септември 1944 г. Писал е много дописки и статии.

Много дълги години Гено Дочев е свързан и с читалище „Искра”. Участва в написване на историята на читалището, съвместно с литератора Стефан Попвасилев. Подготвял и изнасял беседи. Като член на настоятелството, в продължение на 25 години ръководи библиотеката. Допринесъл е много за нейното развитие. Изисквал е да се отпускат по-големи суми за покупка на нови книги, за назначаване на добри библиотекари и осигуряване на подходящи помещения за библиотеката и читалнята. По негова инициатива се обособяват два нови отдела – „Старопечатни книги”  (днес отдел „Редки и ценни издания”) и „Казанлъшки архив” (днес отдел „Краезнание”).

След 9 септември 1944 година продължава да се занимава с обществена дейност, да сътрудничи на вестник „Искра”, да пише книги. През 1957 година за своята дългогодишна педагогическа и културна дейност е награден с орден „Кирил и Методий” – първа степен.