В Казанлък се състоя премиерата на книгата за делото и живота на легендарната учителка Теофано Попова

В казанлъшкото средно училище "Екзарх Антим I" се състоя премиерата на книгата „Теофано Попова“ от д-р Стоянка Коева. На събитието присъстваха кметът Галина Стоянова, представители на местната администрация, директори на културни институти, общественици, учители, граждани, близки и познати на авторката.

Директорът Радиана Стефанова разказа за богата и славна история на учебното заведение оставило дълбока диря в културния и обществен живот на Казанлък и областта. Тя каза, че възпитаници на училището са били някои от бележитите личности за Казанлък като д-р Христо Стамболски, Петьо Ганин и първия кмет на Казанлък Добри Кехайов.

Сред учителите в „Екзарх Антим I“ е работела от 1879 г., в продължение на малко-повече от 10 г. самата Теофано Попова. Тя е преподавала по български език и литература, както и по история. На 19-ти януари се навършиха 95 г. от нейната кончина, което съвпадна с представянето на книгата на д-р Стоянка Коева за живота народната учителка и общественичка.

В продължение на повече от 10 г. авторката проучва личността и делото на Теофано Попова, която е родена е в Стара Загора на 20 март 1856 г. „Теофано Попова е била изключително организирана и образована. Тя слага отпечатък на образователното дело в България. Едва 5-годишна тръгва на училище, а на 14 години става учителка. Посвещава живота си на обучението, възпитанието, просветата и обществената дейност.“, каза д-р Коева. Тя разказа, че учителката овдовява рано, губи и двамата си сина. Написва 15 книги и владее шест езика. Основава и финансира едно от най-старите сиропиталища в България – това в родния й град Стара Загора. 

Посвещава живота си на децата, правдата и равенството. Благодарение на своя неповторим ум и невероятна интелигентност, учителката оставя обществено значими трудове в педагогическата дейност.

След Руско-турската война общественичката ражда втория си син. Вече вдовица тя решава да дойде в Казанлък. Започва да преподава в местно училище „Екзарх Антим I”, където среща много добри приятели и разгръща своите способности. „ В Казанлък  Теофано Попова се учи на обществена дейност.  Тя се включва е Читалище „Искра“. По-късно става и секретар на Червения кръст. През Сръбско- българската война събира огромно количество помощи.“, заяви авторката на книгата. Съдбата обаче я отвежда отвъд Балкана, където през 1887 година Попова става учителка в Севлиевската гимназия. Включва се в социалистическите дружинки, учредява женска социалистическа дружинка. Не след дълго отново се връща в Казанлък. Била е делегат на Бузлуджанския конгрес. През 1899 г. основава благотворително дружество "Добрий самарянин" в Стара Загора, в което имало две секции - старопиталище за самотни възрастни хора и сиропиталище за сирачета. 

„Това, което проучих за живота на Теофано Попова ме задължава да разкрия, основа и очертая нейното място в историята на педагогиката и българското образование. Академията на науките също се интересува и вероятно ще проучим нейния живот за да я включим в научното познание в сферата на педагогиката.“, каза д-р Коева. Тя допълни, че възнамерява да напише и втора книга този път за възпитаниците на учителката останали като нейни потомци.

Кметът Галина Стоянова заяви, че Община Казанлък е взела решението да помогне с издаването на тази книга заради личността на Теофано Попова. „Аз също съм завършила педагогическото училище и съм чела за нея. За мен тя не е само национална ценност, тя е световна ценност в сферата на човещината, педагогиката, възпитателните практики и  дарителството. Трудът на г-жа Коева е много ценен. Всичко, което тя разказа е потръпващо защото това е една човешка съдба отдадена на справедливостта и педагогиката.“, каза Галина Стоянова.  Тя благодари за домакинството на директора Радиана Стефанова, както и на всички присъстващи на премиерата на книгата.

Сред гостите на събитието беше д-р Евгени Цавков, доцент по дендрология и уредник на Музейната сбирка в Лесотехническия университет. Той разказа, че синът на Теофано Попова, Васил Попов има големи заслуги в развитието на горското дело.  На 24 юни 1934 г. членове на Дружеството на българските лесовъди откриват бюст-паметник на Васил Попов в Борисовата градина, но за съжаление през 1992 г. паметника остава празен. 

Д-р Цавков каза, че през следващата година предстоят да бъдат отпразнувани много годишнини едната, от които е свързана с Казанлък – „120 години от борба с ерозията“. Той уточни, че българското висше лесовъдско образование възниква като борба с ерозията благодарение на Феликс Вожли, който идва в Казанлък по покана на Никола Генадиев . Той обучава няколко човека между, които е  първият доцент по лесовъдство в България проф. Тодор Димитров и Петър Манджуков, който също има заслуги в този край. "Освен това тази годишнина ще отбележим и 100 години висше лесовъдско образование.“, заяви д-р Цавков.

Стоянка Коева е доктор на педагогическите науки. Родена е в с. Планиново, Тополовграстко. Завършва педагогическото училище в гр. Стара Загора. След това е учителка в Родопите и дружинна ръководителка в гр. Стара Загора. През 1967 г. завършва специалност Педагогика в СУ "Св. Климент Охриски" гр. София. Изследванията и публикациите ѝ в са в областта на професионалното усъвършенстване на учителите, възпитанието на учениците, историята на българското образование, приемственост на поколенията.