За риба, за гъби и да се събудим навреме

Казанлък е уморен от неправилните хора. Време за промяна!

В неделя наблизо ще има състезание по риболов. И ще спим с час повече.

 И няма да вали.

 И искрено се надяваме да не отидете за ..гъби.

 Защото тази неделя е важна. Да се събудим навреме.

 За децата ви, за родителите ви,  за квартала ви, за селото ви, за  града ни. За нас.

 Всички ние, които споделяме една общност -  община Казанлък.

Една кауза- да живеем по- добре

Един народ- българският.

 Защото все още ИМА ТАКЪВ НАРОД!

Тези избори за местна власт, не са и няма да са като всички останали. Досега.

И противно на масовата теза, те дори не бяха и скучни. Никак даже.

 Показа ни:

• Как може да се ползва  и  размахва административен и властови камшик срещу непослушните.
• Как може да  се впряга цялата административно – бюрократична каруца, да се ползва безскрупулно финансов ресурс  и човешката административна машина, в името на пореден пай от софрата на властта.
•  Как може   лицемерно да се демагогства с факти действия,  похвати.
•  Как може да се яхват каузи, празници, хора, в името на поредното облагодетелстване-било то лично или партийно.
•  Как може да се дерибейства.
•  Докъде е стигнала самозабравата.

 Последното ни бе ярко демонстрирано  снощи: да седнеш на трапеза, вино и сладкиш сред картини на деца, за да обсъждаш поредното градско застрояване,  тротоар или някакви там инфраструктурни заметки,  е достатъчно красноречив за това.

 Всичко останало са  просто подробности. Докъде сме стигнали след поредица „успешни управления“.

Тези 4 седмици, в които едни хора се бореха срещу една машина показаха, че не може повече така. Ако искаме промяна, трябва да сме смели. Казанлък е уморен от неправилните хора.

 НЕ ТРЯБВА повече така. И че мантрата „Успешно управление“  и „Успешен кмет“ са повече от сироп за наивници. При все стореното.

И за това имаше дъждовно показно- снощи.

 Тези 4 седмици  ни демонстрираха, че изхабяването във властта не прощава никому и че има здравословни граници, отвъд които е непростимо. Нито преодолимо.

 И че има безвъзвратни ползи и още по- безвъзвратни щети.

Щети, съизмери дори с  наглед простичкият, но жесток факт: годишно по 1 000 души- млади, здрави, работещи, със семейства напускат Казанлък и  общината. Защото тук не могат да живеят. Не са желани. Не се чувстват в безопасност. Няма работа за тях.  

 И че на практика има квартали със статут на гета и гета, със статут на град.

Че има непоносима несправедливост в разпределението на ресурси между „наши хора“ и „не наши хора“, че се наказват цели населени места на този принцип. Имали свободата да изберат „не техен човек“.

 Това е феодализъм в действие. Тоталитарен камшик.

Че самозабравата е превърнала местната власт в политически вертеп. Който обслужва другия, големия вертеп.

 Вертеп, който не се свени да потребява друга власт-или взаимно да се потребяват. Всекиму, според потребностите. Затова и хората съзнателно се държат да мислят ограничено.

 Да сме тихи, за да може Общината да е по- благосклонна към нас. И така се създават хора, повече удобни за управляващите.

 На всичко това трябва да се  сложи край.

 Стига.

Близо 80% от хората   искат някаква промяна или ново управление тук.

Моите съграждани имат проблеми, но те не са чути. Затова са и обезверени. Считат, че изборите не променят нищо.

Особено в страната на лъжите.

В която истината е болка, присъда, ерес.

В тези 4 седмици ние  изрекохме много истини.

Назовахме с имената им много обществени диагнози тук.

Предложихме ви  нашата визия за решаване на конкретни проблеми в общината: от проблеми на малкия човек, до големите проблеми на общността.

 Срещнахме се с много от вас.

Отидохме при много от вас.

Много от вас дойдоха при нас.

Надежда има.

 Дадохте ни я.

 Дадохме ви я.

 Разбрахме , че не сме сами. Вие и ние.

Можем да променим  случващото се в общината. И да изметем проблемите изпод килима.

Да има ясни правила.

Да е прозрачно за хора и институции.

 Без фалшиви „солисти“ и още по- лицемерни бегвокали.

Време е да се  ядосаме на  досегашното безхаберие, вместо тихото мълчание и търпение. От страх. За работа, хляб, бъдеще.  

Затова:

 Ако искаме да променим всичко това, трябва да отидем и да гласуваме.

 За нас, за децата ни, за това да имаме сигурен, комфортен и удобен град утре.

 За да ни питат: какво ,кога, как и колко.

 За да остават тук можещите, талантливите, знаещите.

 И да създават територия за други такива.

 За да имаме  красиви села, с доволни хора в тях.

 За да има бизнес, който да създава бъдеще. А не да го унищожава.

За да имат смисъл за децата ни  ТУК УТРЕ.

 Знаем, че ви пука за всичко това. И че го искате. През този месец ни го казахте милион пъти. И показахте.

 Затова, Ядосайте се!

 И гласувайте!

 За да го има този народ

 Защото ИМА ТАКЪВ НАРОД!

 На 29-ти октомври, в деня за избор на България, сменяме времето .

Случайна или не, карта на Съдбата.

По часовник, ще спим час повече. По историческо време- нямаме  повече време.

Оцеляващо за нас като народ е, този път да станем навреме.

Дори да подраним.

Защото, ако се успим и проспим времето, този път ще е фатално. За десетилетия напред.

Затова включете будилника се събудете  навреме!

 Време е.

Живей достойно.

Важният си ТИ!

Живка Железова с  № 21 в интегралната бюлетина,

Кандидат за кмет на община Казанлък и  водач на листата с кандидати за общински съветници на „Има такъв народ“

Купуването и продаването на гласове е престъпление