Над 1000 са имениците, които празнуват на Петковден в община Казанлък

Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата.

Своя имен ден, днес празнуват общо 1425 души в община Казанлък, съобщи Пламена Терзиева, главен експерт „Радостни и тъжни обреди“ в дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) град Казанлък. На Петковден празнуващите мъже са 365, а жените са 1060.

Мъжете, които носят името Петко са 336, а Пенко 29.

Представителите на нежната половинка, които ще отбележат празника днес са Петкана (8), Петя (422), Пенка (625) и Параскева (5).

Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.

Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.

Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането  под турско робство светите й мощи са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния) и са днес място на поклонници от цял свят.