Представители на НСОРБ обсъдиха с Министъра на културата Кръстю Кръстев и неговия екип ключовите задачи, които изискват последователни съвместни усилия. Срещата се проведе на 8 август 2023 г. по инициатива на НСОРБ и в нея взеха участие: заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет но Троян Донка Михайлова, Владимир Георгиев – кмет на община Самоков и член на УС на НСОРБ, членовете на Контролния съвет Галина Стоянова – кмет на Казанлък и Васко Стоилков – кмет на Сливница, кметовете на Габрово Таня Христова и на Сливен Стефан Радев, ресорните заместник-кметове на Пловдив Пламен Панов и на Стара Загора Милена Желева.
Публичните средства не могат да бъдат разпределяне на принципа „ей така“, категорична беше по време на срещата на НСОРБ с ръководството на Министерството на културата кметът на Казанлък и член на КС на Сдружението Галина Стоянова. Законът за народните читалища (ЗНЧ)е претърпял досега 15 изменения и допълнения и нито едно от тях не е променило съществено системата за държавно финансиране на дейността на читалищата, обърна внимание кметът на Казанлък. Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Тази връзка обаче отдавна е прекъсната и в момента е само едностранна – за финансово подпомагане на читалищата. Държавата и общините не само нямат механизми за интегриране на читалищата в общата културна политика, но не разполагат и с никакви лостове за контрол.
Сред проблемите, които открои кметът на Казанлък, е капсулирането на тези структури с десетилетия, което лишава самите тях от нова енергия и вдъхновение за работа, а в същото време изолира все повече населението от читалищната дейност.
С действащия механизъм за финансиране общините са само пощенски кутии за средствата, които държавата отделя за развитието на читалищата. Липсват механизми за контрол както по целесъобразното разходване на предоставяните субсидии, така и за законосъобразността при разходите. Нито министърът, нито кметът, нито дори Сметната палата и АДФИ имат право да упражняват контрол за управлението на публичните средства, които се предоставят на читалищата, констатираха кметовете по време на срещата в Министерството на културата. В общините се представят формално съставени годишни отчети, неподплатени с доказателства и документи.
Предвидените в закона проверителни комисии са латентна форма на самоконтрол. В усилията си да намери работещо решение, Община Казанлък е успяла да преодолее съпротивата и да извърши проверка на дейността на читалищата на своя територия, която констатира, че 1/3 от тях изобщо не водят документация, в това число за разходването на предоставената субсидия. Част от читалищата отказват да предоставят каквито и да било документи за своята дейност. Със субсидията, която в момента се разпределя на принципа „субсидирана бройка“, се изплащат основно заплати, купувани са автомобили, плащани са квартири, дори домакинско обзавеждане, сподели Галина Стоянова факти от констатираните нарушения.
Община Казанлък е разработила собствена методика, според която преди получаване на държавната субсидия, читалищата са задължени да попълват подробен формуляр, свързан с всички аспекти на тяхната дейност, за да може Общината да изгради картина за тяхната работа, близка до реалността. Практиката показвау че са малко творческите продукти, които могат да бъдат включени в общинския културен календар.
Кметовете обърнаха внимание на проблема с безвъзмездно предоставените на читалищата сгради, които са общинска собственост. По силата на ЗНЧ, общините отстъпват правото на ползване до прекратяването на читалището, което като правна форма е сдружение с нестопанска цел.
Като ползватели, те не полагат никакви грижи за сградния фонд и имуществото и на практика средствата, отделяни от общините за поддръжка, заплащане на режийни разходи и ремонти, значително увеличават публичния принос за поддържането на читалищата. Това състояние влиза в колизия с разпоредбите на Закона за общинската собственост, който изисква от ползвателите да поддържат предоставеното им имущество, обърна внимание кметът на община Сливен Стефан Радев.
В амбицията си да раздвижи дейността на местните читалища, които на територията на община Сливен са 54, местната администрация е създала и фонд за финансиране на техни инициативи. Около 1,5 млн. лв. отделя годишно Общината за поддръжка на читалищата, посочи кметът на Стефан Радев.
Всички тези проблеми създават напрежение и в редица населени места жителите започват да създават нови читалищни структури, които се изправят пред проблема, че им бива отказван достъп до читалищната сграда, която на практика се явява „окупирана“ от група хора.
Около 20% са работещите читалища към този момент, по преценка на кметовете на общини, и те призоваха Министерството на културата да направи задълбочен анализ на дейността им и паралелно с подготовката на промени в Закона за народните читалища, да се обмисли и дълбока промяна в механизма на финансиране.
Законодателни промени са заложени в приоритетите на правителството и амбицията на МК е стъпките в тази посока да бъдат предприети през 2024 г. Дотогава общините и Министерството на културата ще работят съвместно по подготовката на стандарта за делегираните от държавата дейности с ясни критерии и изисквания за получаване на финансиране, стана ясно по време на срещата.
Министерството на културата предлага да се създаде съвместна работна група, включваща представители на НСОРБ и на МРРБ, за оценка на състоянието на сградния фонд на културните институти в страната и изготвяне на разчети за необходимите за финансиране дейности. Ясното приоритизиране на всеки от обектите ще даде възможност да бъдат планирани средства в държавния бюджет за инвестиции в културна инфраструктура, в това число и в читалищни сгради. Засега вижданията са ресурсът да бъде разпределян между общините на база необходимите приоритетно за годината интервенции, съобщи съветникът на министъра на културата Амелия Гешева.
Източник: www.namrb.org