Три знакови годишнини ще бъдат отбелязани през 2023 г. в Казанлък

През тази година Казанлък се подготвя да отбележи освен 120-тия юбилеен Празник на розата, още две важни годишнини, а именно тези на бележитите казанлъчани д-р Христо Стамболки и възрожденеца Петьо Ганин. 

На 8-ми август ще бъде отбелязана 180-тата годишнина от рождението на д-р Христо Стамболки, на когото е кръстена и казанлъшката болница.

Христо Танев Стамболски е български общественик, борец за църковна независимост, лекар-анатом, професор в медицинския факултет в Цариград и един от организаторите на българското здравеопазване след Освобождението. Роден е на 8 август 1843 г. в Казанлък, умира на 4 юни 1932 г. в София.

Стамболски е първото дете в семейството на казанлъшкия търговец и учител Стоенчо (Таню) и Дафина Стамбологлуви.

Първоначално учи в родния си град Казанлък. При даскал Иван Найденов и Тодор Кюлджият се учи да превежда от славянски на български, турски учи при Илаоглу Мехмед ефенди, а гръцки при Филип Велев и Петър Хаджипенев (Петър х. Пенев). През 1858 г., след успешно положени изпити, той се записва като ученик в Имперско медицинско училище. Завършва го с чин майор. Преподавател по анатомия в гражданското Медицинско училище и професор по анатомия във Военномедицинското училище.

Д-р Стамболски е член на Временния съвет на Българската екзархия и председател на Българското читалище в Цариград. Използва свободния си достъп до високите етажи в турската йерархия за да помага в Църковната борба. Среща се с Васил Левски и му помага в търсенето на средства за националноосвободителното движение.

Заради участието си в освободителните борби е заточен в град Сана (днешен Йемен). Там паразитната епидемия сред войниците го насочва към изучаването на дракункулозата. С това получава световна известност и признание, а неговите стъкленици с „Йеменския червей“ и днес се пазят в Британския музей в Лондон.

След Освобождението д-р Стамболски се установява първо в Габрово. Той става народен представител и председател на Областното събрание на Източна Румелия, префект на Сливен, директор на пътищата и съобщенията в Източна Румелия (1881-1883), инициатор за основаването на земеделското училище в Садово (Пловдивско), градски лекар в Казанлък. От 1903 завежда Кожно-венерическия отдел на Александровска болница в София. Директор на Санитарната дирекция по време на Балканските войни. Член на Осмия върховен медицински съвет.

Д-р Христо Стамболски е автор на обширни мемоари, които съдържат много и интересни сведения за съвременния му обществен живот. Сътрудничи на в. „Право“ и „Напредък“, издавани от неговия приятел Иван Найденов; след Освобождението сътрудничи на в. „Мир“, публикува на различни езици трудове по анатомия, антропология, паразитология и епидемиология.

Другият именит казанлъчанин, който ще бъде почетен е синът на баба Гана - Петьо Ганин, а улица в града ни, носи името на възрожденеца.

Петьо Илиев Стефанов или както е известен сред казанлъчани Петьо Ганин по името на майка си, се ражда на 25 август 1839 г., в семейството на Илия Стефанов и Гана Стефанова от Калофер. Семейството се преселва в Казанлък, а синът завършва взаимното училище на даскал Филип Велиев с отличие и е избран за стипендиант на Цариградския лицей. След завършването му ученикът трябвало да продължи да учи медицина със специално определена за него стипендия. Но той не заминал, защото майката била силно привързана към него и той отказал учението. От стипендията се възползвал бъдещият лекар Христо Стамболски.

След завършване на класното училище, той се насочва към рисуването. Съдбата го свързва с Антон Дебралията, известен дебърски зограф, който по това време живее в Калофер. Няколко години се обучава и през 1860 г. се спазарява за първата зографска работа в Калофер. През 1868 г. куленските първенци в Казанлък му поверяват изографисването на новопостроената църква „Св. Илия Пророк” на Куленската махала. По това време Петьо Ганин е главен декоратор при театъра на читалище „Искра”. И до днес в Историческия музей „Искра” се пази девизът на читалището, изписан на специална желязна ламарина „Изворът на щастието се състои в съгласието”.

Като зограф има право да обикаля близките села и градове и да рисува иконостаси и икони в Ловешко, Севлиевско, Плевенско и други краища на България.

С Васил Левски, Петьо Ганин се запознава в една мразовита януарска вечер на 1869 г., по времето на първата обиколка на Апостола, когато след вечерната служба в Новенската църква отец Сеизов го води в хана на баба Гана. Зографската работа му помага и в неговите задължения като куриер на Казанлъшкия революционен комитет. Той винаги придружава Васил Левски до Калофер, Шипка или Мъглиж, посреща го и заедно с баба Гана стават най-верните закрилници на Апостола в Казанлък и района. По характер бил мълчалив, но отговорите му били точни и духовити. Тези качества, по всяка вероятност, харесва и Апостола, за да каже, че Петьо Ганин е най-верният му съратник от Казанлък. Казанлъчани с гордост разказват за различните начини, по които бил скриван Васил Левски в хана на баба Гана от постоянното дирене от полицейския началник Куртчи Осман, който след 1871 г. разполагал с портрет на великия революционер.

Продължава да рисува в Стара Загора, Харманли, Карнобат, Самоводене, Ведраре, Троянския манастир, в казанлъшките села Турия, Габарево, Морозово, Ягода и Мъглижкия манастир.

След Освобождението 1878 г. Петьо Ганин приема през 1909 г. да направи стенописи в Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец”. Темата е интересна и представлява мост между източноправославната църква и християнския Запад. Средствата са осигурени от ирландеца Пиърс Омахони, депутат в английския парламент през 1882 г. и съратник на българофила Уйлям Гладстон в защита на източната му политика. През 1903 г. в София е построено сиропиталището „Св. Патрикий” с техни средства, в което са настанени сираци от Илинденско-преображенското въстание.

Петьо Ганин успява да пресъздаде единствената си по рода фреска в Европа и чрез равнопоставяне в двете християнски религии да покаже образите на Св. Св. Кирил и Методий и Св. Патрикий, както и срещуположното съвместно изображение на Св. Николай Чудотворец и Св. Георги Победоносец.

Петьо Ганин е общински съветник в Казанлък и през 1885 г. умира съпругата му Руска Яръмлъкова, от която има двама сина – Стефан и Тодор. Оженва се повторно и има още две деца – Илия и Руска. Умира през 1913 година./ По материали на Косьо Зарев

*Портретът на Петьо Ганин е дело на казанлъшкия художник и галерист Румен Велев