Александър Балкански: В Казанлък се почувствах все едно съм в един малък европейски град в Западна Европа

Цирк "Монте Карло" посети и Казанлък. Създател и собственик на цирка е Александър Балкански, един от най-успешните артисти в историята на българския манеж. В програмата бяха включени дресура на тигри, акробатична трупа от 12 души от Национален цирк - Китай, трупа "Балкански", Колелото на смъртта, клоунада, акробатика, еквилибър. Всички артисти в програмата са призьори от Световния цирков фестивал в Монте Карло. За читателите на вестник „Седмица” той даде специално интервю:

Не. Въобще не можем да говорим за развитие на цирковото изкуство, защото срещаме пречки във всички насоки. Най-често проблемите ни са свързани с престоя в градовете, които посещаваме и липсата на субсидиране на българския цирк. Държавата не се интересува от развитието на цирковото изкуство.

Осем години бяха необходими, за да създадем цирка, такъв какъвто е в момента. Преминахме през много трудности и все още не мога да кажа, че той стои стабилно на “краката си”. Ако в рамките на един месец циркът няма добри доходи от представления, то в България той ще фалира. Сега печалбите не са големи, но все пак работим. Искам да подчертая, че в нашия цирк гостуват всяка година артисти и от други страни, което оскъпява допълнително издръжката. За сметка на това сме един от най-посещаваните циркове и хората са доволни.

Ние пътуваме постоянно- в страната и в чужбина. Не мога да кажа, че повече време сме в България или някъде в Европа. Опитваме се да запазим баланс. Проблемът е, че се борим с две големи трудности: мисленето и бедността на хората. През последните 15 години българите бяха излъгани от малките нестойностни циркчета и трудно влизаха под шапитото. Другото нещо, с което се борим, както вече казах, е бедността на хората. Малко са онези, които могат да си позволят да посетят цирково представление.

На първо място бих искал да кажа, че ако посетителите и в другите градове са като тези в Казанлък, ще бъда наистина доволен, защото сега печалбите не са големи, но успявам да плащам заплатите на скъпоструващите си артисти. За първи път аз самият дойдох във вашия град през 1964 година. Преди да пристигнем тук миналата седмица цирковите артисти, не бях убеден, че Казанлък има потенциал да захранва цирка с посетители, но все пак реших да рискувам. Удовлетворен съм от посещаемостта и искам да отбележа, че съм възхитен от културата на казанлъчани. Не зная дали самият цирк, програмата или интериорът ги респектира, но за мен хората, живеещи тук в сърцето на Розовата долина, са страшно възпитани и добри.

Да. Предполагам, че ще намалим размера на цирка, като направим трети - по-малък, за да можем да посещаваме и градове с по-малобройно население. Нашият маршрут обхваща на година между 18 и 20 български града. Това, което доказа публиката е, че такава зала, като тази на цирка ни, не е за България. Залата не трябва да бъде с повече от 800 места. Повярвайте ми, в Казанлък се почувствах все едно съм в един малък европейски град в Западна Европа. Градът е невероятно чист и подреден.

40 % от публиката в цирка е детска, но по принцип ние винаги казваме, че посетителите са деца от всички възрасти, защото веднъж влезли под шапитото, всички възрастни стават деца и забравят за проблемите.

Ние цирковите артисти сме обречени на цирка. Целият ни живот преминава на колела. Когато аз започнах да играя в цирка, поради многото пътувания, майка ми ме записваше на училище по за една седмица във всеки град и така завърших средното си образование.

Какво да Ви кажа? Когато поставям нова програма, се чувствам като дете. След първите два- три пъти, като отрижисирам и поставя програмата, аз я гледам непрекъснато и понякога усещам, че все повече се захласвам по нея и се забавлявам като зрител, а не като човек, който работи в цирка.

Много. Всички циркови артисти имат хубави коли, апартаменти или вили, но никога не могат да им се насладят, както би го направил всеки друг човек. Ние артистите от цирка не можем да си позволим да отидем 20 дни на почивка или да играем футбол, или да караме ски. Лишенията са огромни, но има много неща, които съпътстват живота на цирковия артист, които обикновен човек трудно би реализирал (имам предвид посещенията в различните страни от континентите, които на един обикновен човек биха стрували стотици хиляди евро). Аз например съм пътувал много. Видял съм 5-те от 7-те чудеса на света.

Не. Свикнал съм да обикалям света. Само по Коледа за около месец със семейството ми сме в България и почиваме. След това започва новият сезон за цирк „Балкански”- нова сценография, нова програма, нов манеж и докато всичко това се реализира, вече се е задействала машината в нас и с нетърпение очакваме първите представления.

Наше задължение е да се грижим за публиката си. Циркът е екологично чист, направен е в Европа и притежаваме европейски сертификат. Ние сме длъжни да се грижим за безопасността на зрителите и артистите. Малките циркчета обаче не са обезопасени изобщо. Затова съм против тяхното съществуване.

Трупата е от 12 души на възраст между 15 и 26 години. До края на сезона ще имаме и ново попълнение- 3 деца, които ще тренират поне 3 години, докато излязат на манежа. По принцип заниманията в цирка започват на 7- годишна възраст, но разрешението за работа при нас се получава на 12 години за момчета и 11 години за момичета. Такива са изискванията.

Ако бях директор на един от малките циркове в страната ни, бих Ви отговорил положително. Не искам да оприличавам държавата като цирк. По-скоро бих казал- погледнете в нашата страна какъв хаос е и каква истерия и надпревара е за грабене. Имам чувството, че хората, които ни управляват, си въобразяват, че ще живеят с орлите. Не е така. Животът е кратък и човек нищо не взима със себе си, когато си отиде от този свят. Пример за това е Александър Македонски, който наредил да му бъде направен саркофаг с две дупки от двете страни, и когато си отиде от света, да бъде положен в саркофага, като ръцете му да бъдат изкарани навън, за да може да видят хората, че владетелят си отива с празни ръце.

Така че, за да не бъде оприличавана държавата на цирк, нека управляващите да заработят и всичко, което правят, да е за благото на народа. Може би няма да бъде далеч моментът, когато няма да има българи в тази страна. Това е най-страшното. Както казваше един мой много добър приятел- човек на изкуството: “Абе, то май страната ще я има, природата ще я има, ама как ще се казва тогава тая държава?” Това е още по-страшно.

Деница Георгиева