Силвио Томов и неговите „Фотографски експерименти“ гостуват в Казанлък

В Музея на фотографията бе представена историко-фотографска изложбата „Фотографски експерименти“ на Силвио Томов. В нея жителите и гостите на Казанлък могат да видят шест различни техники, както стари и позабравени процеси, така и нови, като цианотипия , аналогова фотография, цифрова, фотограми, химиграма, модерната цифрова фотография.

Томов сподели, че до преди две години не се е занимавал с фотография и нейните особености. „Научих за една личност Петър Боев (историк на фотографията, историк, художник ) и покрай него се запознах с Николай Трейман. Записах се в неговата фотошкола „Паралакс, където и изкарах курс.“, каза той.

„Идеята на изложбата е да бъде историко – фотографска. Към  представените снимки, получени чрез съответната техниките  има кратък текст с история за самата техниката ( как се прави, кой я е открил и кога). Целта на това е хората  гледайки изображенията  да научат нещо за самия път, по-който е създадено изображението,  понеже често в изложбената зала стой един етикет, от който посетителите  не получават достатъчно информация. Мисля,  че това е един малък принос към историята на фотографията. За съжаление историята на българската фотография не е изследвана, много малко част е проучена, което открива голямо поле за развитие, стига човек да има желание да се занимава.“, коментира автора.

Приятна изненада се оказа фотографски албум „Фотографски експерименти“, който бе представен заедно с творбите в изложбата. Томов уточни, че само три от снимките в албума са показани в изложбата , които всъщност представляват различни експерименти част от обучението му във фотошкола „Паралакс.

Авторът сподели, че предпочита да  снима хора и природа, както и да борави с техниката цианотипия . „Тя ми е най-на сърце, лесно се прави , бързо, не е скъпа, дори мога да кажа, че е по-евтина от класическата  аналогова черно-бяла фотография . Може да прави да се от деца, много лесен и достъпен процес, при който само въображението е граница когато се създава с нея.“, допълни Томов.

„За мен фотографията не е хоби, нито средство за запълване на времето, а начин на живот и определен тип мислене. Това, което я отличава от науката (например историята), която е моята първа страст, е липсата на ограничения и голямата свобода на изразяване, която ти дава. Времето от първия кадър до изложбата. Всяка една творба извървява дълъг път и ти задължително го извървяш сам. Това се отнася независимо дали си сам навън (или в група) и снимаш или сте „насаме“ с копирния апарат. Аз не мога да снимам по задължение или по поръчка. ...Какво е за мен фотографията? Импулс, настроение, чувство, преживяване... Много повече от физическо регистриране на обекти, действие или перфектно изпълнение на дадена техника. Надявам се, зрителите да усетят това, което и аз усещах, докато създавах тези изображения.“, допълниТомов.

Силвио Томов e магистър по Нова и съвременна българска история и понастоящем докторант в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на книгата „Щрихи от новата история на Самоков“. Публикувал е над 15 статии в списания, като: "Българска наука", "Минало", "Времена", „Анамнезис“, годишник на асоциация "Онгъл" и Институт за изследване на изкуствата (БАН). Публикува в местния печат в град Самоков. Член е на литературен клуб „Димчо Дебелянов“ в града.

Интересите му са в областта на новата и съвременна българска история, местната история на град Самоков и околността му, както и история на българската фотография (също старите фотографски техники – теория и практика). Автор е на две документални изложби за Иван Йончев и за Петър Боев. Негова творба е класирана във финалната изложба към Националната награда по фотография „Анастас Карастоянов“ 2021 г. Член е на Българския фотоклуб (основан през 1920 г.).

Всички желаещи да разгледат експозицията, която е подредена в Музея на фотографията ще могат да го направят до 5 септември.

В следващите редове са описани различните техники използвани при създаването на творбите в изложбата:

Цианография е художествена практика, която използва определен тип фотографски възпроизвеждане - цианотип. Изобретен през 1842 г. от Сър Джон Хершел, този процес изисква материал, обикновено плат или хартия, да бъде покрит фоточувствителен решение - обикновено комбинация от железен амониев цитрат и калиев ферицианид.Това води до сини еднотонни репродукции на фотографски негатив, често наричани a план.

Цианотипът възниква като популярна форма на фотографско възпроизвеждане поради своята евтиност и точност, което го прави полезен за архитектурен и научна цели. Въпреки това, значителна част от природата на цианографията като форма на художествено изразяване се появява от начините, по които нейното възпроизвеждане на изображения може да бъде манипулирано или изкривено. Цианографията създава уникални художествени ефекти, тъй като включва обръщане на отрицателното пространство, така че светлинните пространства в оригиналната снимка ще бъдат тъмни в окончателния печат. Освен това може да се създаде цианографски печат от действителни обекти, за да се създаде фотограма, а не само възпроизвеждане фотографски негативи. Също толкова важни са изразителните резултати, получени от прилагането на емулсия. Тъй като изображението ще се отпечатва само върху фоточувствителните области, художниците могат да използват техники за рисуване като калиграфия, четка и използване на други инструменти за приложение като a кърпа или тръстика да нанесете разтвора върху материал, произвеждайки различни ефекти.

Терминът Химиграма е въведен през 50-те години на миналия век от белгийския художник Пиер Кордие. Това е експериментално произведение на изкуството, при което изображение се прави чрез рисуване с химикали върху светлочувствителна хартия (като фотографска хартия ). Това може да бъде восък, лак, лепило, яйце, олио и др.

Химиграмата се прави чрез рисуване с химикали върху фотографска хартия и е в рамките на общата област на експериментиране във визуалните изкуства . Изисква използването на материали от фотография на базата на сребърен халогенид (светлочувствителна хартия, проявител и фиксатор ), но не е снимка. Подобно на фотограмата , химиграмата е направена без камера, но е създадена при пълна светлина, вместо в тъмнината на тъмната стая . Поради тази причина не е "светлината, която пише" ( фото графеин на гръцки), а по-скоро "химията, която пише". За разлика от химиограмите, първата стъпка в химиограмите е да се излагат изображения в тъмната стая и след това да се обработват с химикали на дневна светлина. Техниката на първите химиграми е разработена за първи път в произхода си, започвайки през 30-те години на 20-ти век, при прилагането на химикали върху черно-бяла фотохартия. Този процес на хемиграми, също представен от Едмунд Кестинг в Дрезден като „химическа живопис“ през 30-те години на миналия век, служи на изкуство без камера. По същия начин Chemigramme , произведения на белгийския художник Пиер Кордие , измислени от него под френския термин Chimigramme , са произведения на изкуството без камера.

Пинхол фотография означава фотография, направена без обектив. Вместо него имаме дупка колкото карфица. Пинхол камерата освен дупка си няма нищо друго и затова може да е всичко: кутия от бисквити Руми, метална кутия от нес кафе или чай жен-шен, кутията от новите ти маратонки, старият хладилник на баба, покритата каросерия на камион Зил в двора на съседа, може и да е празната стая на току-що забегналата ти в чужбина сестра и т.н. Пинхол камерата е просто кутия, която има малка дупчица в единия край и някакъв вид фотографски филм, хартия в другия. Това е за аналоговите маниаци, за дигитализираните може да си ползват камерата - махат обектива, слагат капачка с дупка по средата и щрак върху матрицата. Полученото изображение е меко, без режещия фокус на обективната фотография, но и без характерните й болежки като сферична, хроматична аберация и астигматизъм. Няма и обичаната от мнозина дълбочина на рязкост, защото всичко най-далечно е еднакво с най-близкото - мравката е важна, колкото гиганта.