Живеем във време, в което всички се надявахме, че в общия исторически разказ горчивият опит от останалите в миналото войни е вече усвоен. А ето, че настоящето ни е пронизано невъзвратимо от конфликти, които едновременно ни обединяват и разделят. А изкуството неизбежно става проводник на тези процеси и отразява пряко или опосредствано онова, с което се среща съзнанието на сътворяващия го. Доколко, кое и как избира един творец да допусне до себе си, да го остави да се слее с това, което създава или да бъде само импулсът, който насочва към нови експерименти?
В опит да отговорим на тези въпроси в изложбата ДЕЧКО УЗУНОВ: МЕЖДУ СВОЕТО И ЧУЖДОТО надникваме в образния свят на художника, увековечил малка част от странстванията му между своето и чуждото. Нишката на дългия му житейски път му дава възможност сам той да премине през различните течения в българското изобразително изкуство, но без да изгуби онази непринуденост и лекота, която ще определя цялото му творчество и присъствие в обществения живот на страната ни. Овладява неспирното лутане между своето и чуждото, като приема влиянията на различните култури, които както сам казва го „импулсират със своя дух“ и ги превръща в „простор на душата и въображението“. Тръгвайки от родната къща, в която ще окачи първата си импровизирана изложба, през онази безгранична сякаш Розова долина на път за София с нейните шопи, Мюнхен, Котор, Мадрид и приказния Шанхай, Дечко Узунов ще запази, дори в късните си акварели и живописни платна, цветните нишки на българските шевици, с пестеливостта и премереността на изтока и модерността на запада.
В края на второто десетилетие творци с различни пластически търсения, които се опитват да вплетат родното в явяващите се нови тенденции на художествената сцена се обединяват в дружество „Родно изкуство“. Сам Дечко Узунов ще стане негов активен член през 1926 г. и заедно със съмишленици ще отстояват желанието си за търсене на помирение между своето и чуждото. Не случайно един от съратниците на кръга „Стрелец“ по това време в средата на 20-те години на ХХ век ще напише: „Наистина, има опасности от едно безразсъдно подражание и копиране на чуждото, пък и ние сме хора на крайности. Но не запрещенията ще ни спасят от тях, а учителите и възпитателите на българския характер.“ И действително – само онези, които са си позволили да опознаят Другия могат да ценят своето, познатото, личното. Никъде това не е така ярко видимо както в света на изкуството. И изложбата ДЕЧКО УЗУНОВ: МЕЖДУ СВОЕТО И ЧУЖДОТО, в която са включени живописни творби на автора от колекцията на ХГ-Казанлък, е тъкмо свидетелство за намиране на помирението между привидно непомирими различия.
Откриването на изложбата, чиито куратор е Катя Христова, ще бъде на 13 май от 18:00 часа в Къща-музей акад. Дечко Узунов. Желаещите да я посетят ще имат възможността да го направят до 2 юни 2022 г.