Ожесточена конкуренция за розовия цвят едва не погубва индустрията в Казанлъшко

Преди почти 100 години, розопроизводителите от околията и страната били изправени пред задаваща се криза. За това се съобщава в брой 15 на вестник „Казанлъшка Искра“ от 1 март 1925.

Поминъкът на местните е бил застрашен от хора, които пътували из околията на нашата родина. Те увещавали селяните да изкоренят розите си и да ги продават на тях с цел да се изнасят за Гърция, където да създадат конкуренция на нашето производство на розово масло.

Въпреки масовото несъгласие,  се намерили  и българи, между които един бивш земеделски народен представител и един „пришълец“ в Казанлък, които също искали да се изнасят розовите пръчки. Износът им обаче бил равносилен на гибел за поминъка на много крайбалкански селяни.

Според автора, подобна история се повторила по Румелийско време. Тогава били изнесени пръчки за Мала Азия,  където благодарение на подходящите условия и климат за отглеждане на розите, чуждоземците се превръщат в единствените ни конкуренти на розово масло.

По време на войната между Гърция и Турция (1919- 1922), турците не позволили на гърците да изнесат розовите пръчки от Мала Азия. Това може би е било и причината за известно време да не отиде на международния пазар турско розово масло и цената на нашето розово масло да се покачи.

От своя страна пък гърци не се примирили и искали да вземат от българските пръчките, които да засадят някъде около Солун, Демир Хисар (дн. Валовища) и Горно Броди, а след 4-5 години да станат нашите най-големи конкуренти в бранша.

Намерили се кметове, които допуснали в селата им да дойдат тези неканени гости, на които да позволят продажбата на розови пръчки. В други по-разумни села не са им позволили.

„Ний апелираме към всички кметове и общински съветници безразлично от коя партия са, към всички розопроизводители и общественици да се спре тоз износ.“, казва М. Стайнов.

Розопроизводителите от града и околията, розопроизводителни кооперации и търговци на розово масло изпратили молба-телеграма до Министерството на земеделието, което да спре продажбата на розови пръчки от гръцките купувачи и износа им за Гърция. Като основание за това, хората посочили увреждането на българска индустрия  и розова култура, които били (и още са) от важно стопанско значение за страната ни. Към искането на розопроизводители се застъпили пред министерството и търговски индустриални камари.

„Наистина, всяка държава, която има известно специфично производство пази го ревниво, за да не се създава опасна конкуренция.“, заявява М. Стайнов и припомня, че едно време Турция не позволявала да се изнасят тютюнево семе от някои техни ценни сортове тютюн, за да не й се създаде конкуренция за това производство. Същото трябвало да стане и у нас с розовите пръчки.