15:34 | 24 януари 22 1227

Пуснаха пощенска марка с лика на акад. Петко Стайнов

Пуснаха пощенска марка с лика на акад.  Петко Стайнов  / Новини от Казанлък

Марката е посветена на 125-годишния юбилей на композитора.

На 30 декември 2021 год. беше пусната в употреба пощенска марка на тема „150 години от рождението на Панайот Пипков и 125 години от рождението на акад. Петко Стайнов“. Автори са художниците Петя Запрянова и Георги Павлов.

Марката може да бъде закупена от филателните гишета на Български пощи.

Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в гр. Казанлък в семейството на индустриалеца Грую Петков Стайнов и Анка Стайнова. Там изживява ранните си детски години, заедно с двамата си по-малки братя Захари и Стоян и най-малката сестра Пенка. Летата прекарва в чифлика на дядо си в с. Овощник.

На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошаване и на другото. Постъпва в новооткрития през 1905 г. Институт за слепи в София. Учи флейта в Института при Димитър Хаджигеоргиев и Никола Стефанов, – цигулка при Швертнер и хармония при Краус, започва да учи пиано при Мила Бъчварова. Учи пиано и при Андрей Стоянов и участва дейно в хора и оркестъра на Института под ръководството на Михаил Шекерджиев и Никола Стефанов.

Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити.

През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба – симфоничната сюита Тракийски танци в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част – „Мечкарско“ (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи.

Петко Стайнов води широка музикално-обществена дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“ (1933 – 1944). В периода 1941 – 1944 е директор на Народната опера.

Избран е за редовен член (академик) на БАН през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. През 1969 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ по повод 20 години от създаване на Детския представителен хор. Умира на 25 юни 1977 г. в София.

Следвай новините от Казанлък
Сподели

Още новини от Казанлък:

Питаме Казанлък

Кои са най-лошите идеи за Коледни подаръци?

Най - четени новини

за последната седмица

Областният управител за казуса с паметника “Бузлуджа“

7202 | 21 ноември 2024

Завършиха най-мащабните за 2024 година учения в 61 механизирана бригада

7130 | 15 ноември 2024

Марин Добрев призова казанлъчани да застанат зад идеята Община Казанлък да стопанисва Бузлуджа

4230 | 15 ноември 2024

Референдумът за Бузлуджа се провали. Под 20% избирателна активност към 20 часа

3659 | 17 ноември 2024

Кола се блъсна в мантинела на пътя Казанлък-Стара Загора, пострада пътничка

3271 | 15 ноември 2024

Движението край Тулово се осъществява двупосочно в една лента поради ПТП

3233 | 18 ноември 2024

Николай Златанов за референдума: 80% от жителите на община Казанлък нямат мнение

3211 | 18 ноември 2024

Журналистът Стойчо Керев представи пред казанлъшката публика филма “Пробуждането. Можем ли да излъжем Матрицата?“

3093 | 15 ноември 2024

Нивата на водата в язовир “Копринка“ остават ниски

2621 | 21 ноември 2024

Бус се заби в паркиран автомобил на Прохода Шипка

1787 | 20 ноември 2024
Следвай Казанлък във Facebook
Включи се с повече от 20 000 души, за да си винаги информиран
Следвай страницата kazanlak.com Следвай групата За Казанлак