Фотографи показаха магията на синия принт пред казанлъшки ученици

Възпитаниците на Национално училище по пластични изкуства и дизайн "Академик Дечко Узунов" в Казанлък, се докоснаха до една почти забравена, но изключително ефектна техника за фотография или с други думи - цианотипия. Учениците бяха посетени от г-н Силвио Томов – уредник „Нова история” в Историческия музей – Самоков, младия казанлъшки фотограф Давид Кулев и ветарана сред гилдията – фотографа Александър Иванов.

На срещата бяха показани творби, отпечани по въпросния начин, а г-н Томов представи и кратка демонстрация на старата технология. Учените с интерес слушаха за цианотипията и разглеждаха сините изображения.

В интервю за kazanlak.com Силвио Томов сподели, че техника се използва още от 19 век. Тя е била една от първите фотографски техники  изобщо. Изобретена е през 1842 г. и нейното първоначално значение не е било чисто фотографско. Първоначално се  е използвала с научна цел. Англичанката Ана Аткинс, която  била биолог и фотограф, е смятана за първия човек, който започва да я прилага . С въпросната технология тя създава отпечатъци от водорасли за да ги изследва и запази за бъдещите поколения изследователи. Постепенно цианотипията прераства и във фотографска техника. Към 1841 г. Аткинс вече е имала достъп до фотоапарат. Някои източници сочат Ана за първата жена фотограф. Аткинс публикува сама своите фотограми през октомври 1843 г. в първото издание на своята книга „Фотографии на британските водорасли: цианотипни импресии“.

„Cyanotype(цианотипия) е лесна за правене и може да се прилага от широк кръг от хора – ученици, деца. Сравнително евтин процес е и не се изисква използването на сребро, което в наши дни е доста популярен метод във фотографията. За съжаление е България няма голяма популярност, поне до преди 2000-та година. Сега на пук на цялото това дигитално време, в което живееме има едно връщане, не само към аналоговата фотография, а въобще към тези стари техники. Все по-голям интерес има и се огранизират различни курсове и изложби, в които се показват тези методи.

Самият процес представлява смесването на два химикала в равни части. С помощта на четка те се нанасят върху хартия, която трябва да издържа на мокрене, на uv светлина (изкуствена или естествена), зашото на нея ще се „проявява“ снимката. След това хартията се измива с вода и се оставя да изсъхне. Това дава голяма възможност за изява, защото може да се използват различни цветове, а може да се прилага също и избелване или тониране върху отпетанато изображение.“

Фотографът Давид Кулев, разказа пред камерата ни, че техниката цианотипия е един алтернативен фотографски процес , който за първи път възниква в началото на 19 век.

„Използва се за копирането на архитектурни чертежи, но в последствие, с навлизането на модернизма, се представя като една фотографска техника, която започва силно експериментиране. В основаната на самия процес се използва желязо, а не  сребро както е всъвременните аналогови техники. Тя е тълеч по достъпна и евтина Аз самия се занимавам с алтернативна фотография вече приблизително 3-4 години и това беше първия процес, на който се научих, понеже наистина е достъпен. Изпробвах техниката и видях, че е прекрасна и от тогава я разработвам. Проблемът на цианотипията е, че не е много архивна. Тя издържа около 200 години, но ако не се съхранява правилно може много бързо да изчезне. Със сигурност е по-екологична в сравнение с много други методи за фотографиране, а е и много красива. В случая е и изключително графична. Най-спокойно може да се излопзва за правенето на плакати например.“

Cyanotype позволява използване на различни материали и текстури, не е токсичен и не замърсява околната среда, което го прави едно приятно и устойчиво занимание. Освен цветя и растения, могат да влязат в употреба безброй предмети, текстил, природни елементи и всичко от заобикалящата ни среда. След като изсъхнат циано-отпечатъците могат да се рамкират.