Библиотека “Искра“ ви очаква с поредна изложба

Заповядайте в Читалня на Общинска библиотека „Искра”, за да разгледате изложбата  „Първите… Началото…/Книжовна дейност, книжовници, българска книжнина/”. Изложбата е посветена на годишнини, свързани със знакови за българската книжнина печатни книги. Тя ще бъде открита днес, 8 ноември, и можете да видите до края на месеца.

455  г. от основаването на най-голямата славянска печатница във Венеция и излизането на „Часослов”/ „Часословец” първата българска книга, издадена в печатницата през 1566 г. от Яков Крайков – първият български печатар.

Часословът е най-богато илюстрованата книга на Яков Крайков – 47 заставки и винетки само за декоративно оформяне на текста и повече от 30 гравюри на дърво с ликове на православни светци и с евангелски сцени.

Започната е на 15 май 1566 г. и е завършена за 105 дни на 30 август същата година. Това е книга, предназначена за всекидневните нужди на свещениците, която е служила за ограмотяване на обикновените хора, а също така и за просвещение. Включени са и сказания и жития на славянските просветители св. Кирил Философ, св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски и др.

370 г.  от отпечатването на сборника с молитви „Абагар“ от Филип Станиславов – първата българска печатна книга с новобългарски езикови елементи /1651 г./.

„Абагар” се състои се от 5 листа с ширина 44.5 см и височина 33.5 см. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете на босненска кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми.

Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10 cm, разположени между отделните текстове.
Книгата е предназначена да се носи като амулет във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка.

Показваме фототипно издание от 1979 година.

280 г. от отпечатването във Виена през 1741 г. на  „Стематография“ – първата българска печатна книга със светско съдържание от Христофор Жефарович.

Албум с образи на български и сръбски царе и светци. Съдържа и гербове на различни страни – България, Сърбия, Босна, Херцеговина, Бохемия, Албания, Турция, Русия, Илирия. Този богат илюстративен материал се придружава от стихотворни възхвали и сведения за съотвентната старна, за произхода на герба и замисъла му. Според изричното му указание гербовете и текстовете в Стематографията са заимствани от книгата на хърватския писател Павел Ритер Витезович. Вероятно това е първи пример за спазване на авторскоправните правила в българското книгоиздаване. Книгата на Жефарович имала огромен успех и сред българи, и сред сърби. Изобразените в нея гербове са копирани в различни преписи на Паисиевата история. От нея е взет и образът на лъва в днешния герб на България.

Показваме факсимилно издание от 1986 година.

215 г.  от издаването на „Кириакодромион, сиреч Неделник“ от Софроний Врачански, с която се налага говоримата реч като език на книжнината /1806 г./
Книгата е сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова. Отпечатани са 1000 екземпляра. „Неделник” е посрещнат с ентусиазъм и се радва на голяма популярност. Първоначално книгата се разпространява и по традиционния начин - чрез преписи.  Претърпява множество печатни издания след смъртта на Софроний.

ОБ „ Искра” притежава по-късно издание:
Евангелне поучително за сичките недели през годината, за Господските и Богоридични празници и за по-големите светии. Събрал от славянски и от гръчески Софроний, Епископ Врачанский, родом котленец и съчинил на българский язик в 1806, а сега прегледано и поправено от А. Гранитскаго, а печатано от Петра Стоянова Търновчянина. В Букурешт, в книгопечатнята Стефан Расидескува. 1865.

150 г. от излизането на първото българско детско списание „Пчелица“ през 1871 г., редактирано от Петко Р. Славейков.

Списанието се отпечатва в  Цариград в печатница на в. Македония. Всяка от излезлите общо седем книжки съдържа по 16 страници. В първата книжка на списанието Славейков обяснява целта на неговото излизане със „силно усещаното лишение от книжки, сгодни за прочитане на децата”. В уводната си статия „Към българчетата!” авторът споделя, че задачата му е да поднесе четива, които да бъдат „кърма здрава и полезна за нравственото им израстване”. Списанието има енциклопедичен характер. Автор на всички материали е Петко Р. Славейков. По жанр те са разнообразни: стихотворения, приказки, басни, гатанки, пословици, описания, поучителни статии, анекдоти. Съдържанието е също богато – издателят се опитва да задоволи потребността на децата от знания в областта на етиката, историята, географията, ботаниката, зоологията, физиката, художествената литература…
Във Фонд „Редки и ценни издания” се съхраняват всички броеве на списанието.

140 г. от рождението на Стоян Атанасов Хаджистоянов – български книгоиздател. Издава „Българска енциклопедия на Братя Данчови“ 1936 г.
Енциклопедията е 1 720 страници, съдържа около 35 000 статии за понятия от различни области на знанието, богато илюстрирана с фотоси и рисунки.

Може да разгледате нашия екземпляр.

Изложбата е от 8 ноември до края на месеца.