Туристи-ветерани си спретнаха приключение до Гребен и Лозенската планина

На 2-ри юли, в 5:03 часа, от Казанлък тръгна минибусът с петима пенсионери-планинари и през Карлово, София, Божурище, Брезник и Филиповци, паркира до паметника в село Врабча. Веднага довтаса кола на Граничната полиция да ни проверява. Но ние преди два дни бяхме получили разрешение за пребиваване в граничната зона и списъкът с данните ни бе в главната застава.

Разпитахме пазителите на родината за близките околности, облякохме дракозащитни дрехи и потеглихме /10:05/. Завихме вляво, преди събаряща се къща. След 20 мин. стигнахме обраслите развалини на Йовичина махала. На запад и нагоре, през по-проходими места, полянки, покрай големи камъни, пресичайки едва забележими следи от пътища, излязохме на билото, точно на върха /11:25/. До триангулачната точка е сложен черно-жълт дървен стълб с красиво резбован надпис „Връх Голеш“ 1156 м. - Трънско туристическо дружество“. Името на най-високата  точка на Гребен планина у нас изобщо не съответства на гъстата, и на места трънлива /“трънска“/ растителна покривка.

На север бе варосаната гранична пирамида N 327. На север- североизток се белееха още няколко от разделителните репери между западните ни покрайнини и Майка България. По-голямата част на планината, с първенеца Дзиглина могила /1337 м./, е в Сърбия.
Величествени гледки към Драговски камик, Плоча, Вискяр, Люлин, Витоша, Руй, Стража, Любаш, Парамунската планина, Краището. По хребета на юг имаше пирамидална маркировка, която сгъстихме с десетина нови ориентира.

Добрахме се до седловината с вр. Градище. Слязохме на изток до единствената останала двуетажна къща. Там стърчеше остатък от соц-електрификацията - уличен железобетонов стълб с ръждива, клатеща се осветителна лампа. По минаващият сред мащерка и кантарион път, се върнахме във Врабча /12:35/.

След селото, вдясно, слязохме до прохладата на Врабчанския водопад, с надвиснали скали, ниши, пещери, водолейче, пейки и маси и пътека, надолу, към Трънска Банкя, по която минахме преди 11 години.  На брезнишкия път се поклонихме на паметната плоча на водача на Трънското въстание през 1877 г.

Оставихме колата в Драговската махала. По червено-бяла маркировка, покрай рекичка, през стръмна горичка, по стар коларски път, през ново мостче, надникнахме в Бежанската пещера. Сега е подслон на свободно отглеждани наблизо в Бутроинци кравешки добитъци, размътващи и единствения в околността поток.

Маркировката се загуби, търсехме я на север по поляна с луксозна, недовършена къща за гости, изоставени къщи и язовирче. След дълго викане, излезе леко недочуващият собственик на вилата Ромео, който ни упъти.

След пещерата, нагоре и на запад, запъплихме в тридесет градусовия пек по четиридесет градусовия наклон и в 15:12 бяхме на Драговски камик/1118 м/.
От Трънският Матернхорн панорамата е прекрасна. След десетина минути заслизахме внимателно надолу. Отбихме се вдясно до малко водопадче. Там личаха стените на воденичка. В Драговската махала поговорихме с зажаднелия за хора местен жител Стойчо. Край Парамунското ханче погледнахме към  пирамидата на Драговския камък, фотографирахме Войнишкия паметник и стената с трънските скоропоговорки /17:05/. В центъра на Брезник се разхладихме със сладоледи и кисело мляко.                                                                                                         

През Перник, Княжево, по Южния обиколен път, и по Магистрала Тракия, бързо се добрахме до Нови хан. Покрай самолет и зенитно оръдие-страж на войнишки паметник, хванахме шосето за Габра /18:45/.

След три питания за пътя към Попов дял: В началото на открития рудник Чукурово, на портала на Хранилището за радиоактивни материали, и в бивша автобаза, не получихме необходимата информация. Използувайки последното място за груб изходен ориентир, с руска топографска карта от 1984 г., поехме на запад/19:28/  по камионен път, а после - по азимут към връх Мали Попов дял/1104 м/.

Стигнахме плоското му теме, обрасло с дъбово-букова гора/20:05/. На юг прозираше първенецът на Лозенската планина Попов дял/1190 м/, за който в днешния ден нямаше време. Остана за друг път...

За да не рискуваме, решихме да се върнем обратно. Хапнахме набързо и тръгнахме в 20:55. В Нови хан пътни полицаи ни показаха как да излезем на магистралата за Пловдив. Покрай Пазарджик, отбихме на Труд и заредихме на Бялата река. На  Разклона за Дунавци Стойно и Тишо се отделиха за Шейново и Шипка, а в 23:58 Жоро остави Владо и Христо в точката на тръгване.                                                                             

Хр. Ангелов, ТД „Орлово Гнездо”