Всеки празник на моя невероятен роден град носи духа на българщината. Тук българската душевност, толкова пъстра и сърдечна, не само намира гостоприемен пристан, но си и открива работилница, ковачница за изконно родно трудолюбие и предприемчивост, в която наученото се предава от поколение на поколение. Казанлък носи една особена Възрожденска атмосфера, която се чувства най-вече от хората, които го обичаме. Обич за обич, защото, когато израствахме по живописните му улички, когато детските ни сърца се учеха да обичат, той, градът ни, беше най-добрият преподавател по родолюбие. С топлите си длани той ни приласкаваше, за да почувстваме благодатта стаена, а и омаята втъкана в него от хората, които са го градили, нашите деди.
Тук е моментът сърдечно да поздравя организаторите на този вълнуващ Празник на розата, които са избрали празничните дни да протекат под надслова “Да се върнем към корените“. Прекрасен призив! Не трябва никога да забравяме корените си и нашите предци, защото истински български сърца са движили напуканите им трудолюбиви ръце. А в сърцата им е горяла обич към род и Родина, любов към родната стряха, която в нашето съвремие смятаме за не толкова нужна. А тя е! Обичта е истинска, когато тръгва от корените, те са за цял живот! Ако понякога го забравяме, душите ни беднеят и затова имаме нужда от празници като днешния. Той пренася през времето тази родолюбива обич!
Това добрите хора на Казанлък са го знаели и не случайно преди повече от век, през далечната 1903 година, за пръв път организират празник в чест на розата, цветята и плодородието! Направили са го с добро чувство и вяра, и Бог, който е сърцеведец го благославя, за да стигне до наши дни, когато вече израства като фестивал на таланта, изкуството и красотата с мозайка от културни прояви. Празникът на розата в Казанлък през последните десетилетия продължава седмици и привлича освен жителите на общината и все повече гости и туристи, идващи от различни краища на света. През тези дни нашият град посреща стотиците любознателни чужденци не само с дъха на българската роза и умението ни да творим празници, но и с вековната родна история и култура, с добронамереността и сърдечното чувство.
Аз вярвам, че Бог, Който е любов/ср. 1Йн 4:8/ тепърва ще излива своята благодат върху всички, които творят този толкова благоуханен празник, върху всички Вас - хората, които сте съпричастни със сърцата си и градите духа му. Докато Ви има Божията благодат ще пребъдва неотменно над Майка България и едно от най-красивите й чеда- цветният Казанлък.
Честит празник! Бог да ви благослови!
Старозагорски митрополит Киприан