Художествената галерия открива първа изложба за 2021 г.

В настоящата изложба са включени творби от фонда на Художествена галерия - Казанлък и Софийска градска художествена галерия, както и част от  документалния архив на художника, съхраняван в Казанлъшката галерия.

Изложбата няма да има официално откриване! Може да бъде разгледана всеки ден, от 3 до 26 февруари 2021 г., в залата за временни изложби на Художествена галерия - Казанлък, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 9.

Захари Желев е роден на 19 февруари 1868 година в Казанлък. През 1877 година баща му Митю е прострелян от башибозуци и умира, а след това умира и майка  му Мина. Оставят четири сирачета. Захари и една от сестрите му – Тота, са отгледани от леля им в Куленската махала. В близост до тяхната къща е бил временно настанен високопоставеният руски офицер Григорий Бадаревски, който узнавайки за съдбата на тези деца, ги изпраща при свои роднини в Одеса. Там Захари учи в Реалното училище и оформя своя инетерес към изобразителното изкуство, който скоро се превръща в сериозна цел.

През 1882 година получава документ за добър успех от „Рисувалната школа на дружеството за изящни изкуства“ в Одеса. През есента на 1884 година се завръща със сестра си в Казанлък, където е принуден да чиракува като дърводелец, за да се издържат и успоредно с това продължава образованието си в Казанлъшкото педагогическо училище, което завършва през 1890 година. След това е поканен за преподавател в Стара Загора.

През 1891 година се премества в Пловдив. На Изложението през 1892 година представя своя творба, която му носи държавна стипендия за следване в Италия. Така Захари Желев попада в Торинската художествена академия, където учи живопис в ателието на един от най-известните художници и педагози – професор Джакомо Гроссо.

Всяка от годините му на следване е белязана с различни по форма отличия, сред които и бронзов медал за 1895 година. Три десетилетия по-късно негови етюди са стояли все още в залите на Торинската академия сред примерите за отлично завършени живописни задачи. Мнозина от италианските му състуденти ще го помнят и ще питат за него дори след половин век. През 1898 година завършва Торинската художествена академия.

След завръщането в България е назначен за преподавател по рисуване в Шумен, където остава през следващите осем години. През 1906 година се връща  в Казанлък, като  преподавател в Казанлъшкото педагогическо училище. Жени се за Деша Вълева. Раждат се децата им. Прозата на делниците и грижите за дома обаче бавно и неусетно го отдалечават от творчеството и той рядко посяга към четката. През 20-те и 30-те години творчеството му замира окончателно. Отдава се на страстта си да проектира конструкция на самолет. Умира на 15 март 1942 година в Казанлък.

Основната част от творческото наследство на Захари Желев се съхранява в Художествена галерия - Казанлък и наследниците на твореца. Негови творби  има също в Национална художествена галерия и Софийска градска художествена галерия.