Пътят на боклука - какво се случва след контейнера?

Питали ли сте се какво се случва с боклука, който генерираме всеки ден? Според статистиката всеки човек произвежда около 400 кг. отпадък годишно. Какъв е пътя на боклука в Община Казанлък, кое може да се рециклира и за какво плащаме излишно ще ви разкажем тук.

Всичко започва от всекидневното събиране на отпадъка. Община Казанлък разполага със седем сметосъбиращи машини, които не спират да работят всекидневно по график, дори и по време на пандемията.

Контейнерите тип бобър се обслужват всеки ден в Казанлък, а в останалите населени места по график – веднъж или два пъти седмично. Общо в цялата община те са 2260 на брой, като само в Града на розите са 1160. 10 500 са еднофамилните кофи за смет, които също се обслужват от Общинското предприятие. В тези цифри не влизат 3 и 6 кубиковите контейнери, които също ежедневно се ползват за сметосъбиране и извозване.

След като боклука е събран от контейнерите, камиона отива в сепариращата станция, където се претегля и изпразва. Станцията работи от 2017 година и преработва твърдия битов отпадък. Събраната смет се насипва в бункер, от там посредством транспортна лента отпадъкът преминава по вибро сито. Целта на вибро ситото е да се отсее разградимия отпадък, който служи за запръстяване, като в момента този тип отпадък се използва за запръстяване на старото сметище, което се намира в местността „Каракос”.

След отделянето на разградимия отпадък, посредством шевронна лента се осъществява същинската сепарация. Там работят 14 човека, които събират всички материали, подлежащи на рециклиране – това са пластмаса, хартия, найлон и метал. Тези материали се балират с помощта на балопреса, след което отиват за рециклиране в заводите из цялата страна.

Всичко негодно за рециклиране, което остава след процеса на сепарация, се извозва с контейнери до претоварната станция. Служителите на станцията имат грижата отпадъка да бъде извозен до регионално депо Ракитница.

Средно около 100 тона боклук преминава през сепарация за ден в Община Казанлък. Около 41 % входа в сепарацията се рециклира и оползотворява. Останалите 59 % е негоден отпадък, който се извозва до Ракитница. По този начин процесът се затваря изцяло. Абсолютно всичко, което постъпва на територията на сепарацията се оползотворява и заминава по каналния ред. Процесът разясни Ваня Георгиева, организатор производство на сепарация, Казанлък.

Освен твърдият битов отпадък, Община Казанлък събира и извозва чист, растителен отпадък, който използва за компост. Дървен материал – клони , храсти, листа и др. биват шрейдирани и извозени на депото за компостиране. Там той престоява приблизително 3 месеца и се превръща в компост, който се използва в озеленяването. Всички паркове и разстения в общината се торят с материал от компостиращото депо. Само за месец ноември Общинското предприятие е компостирало рекордните 42 тона зелена маса.

За да бъде оползотворен напълно този тип отпадък обаче, той трябва да е абсолютно чист – без камъчета, найлони и всякакъв друг материал. Важно е да не изхвърляме зеления боклук в контейнерите, това затруднява събирането му, а отделянето става невъзможно, което води до допълнително заплащане около 70 лв. на тон за неговата сепарация.

Правилният начин да изхвърлим събраните листа, клони и др. и те да бъдат компостирани е като го съберем, абсолютно чист, в найлонови чували и ги оставим до най-близкият контейнер. Също така в Казанлък вече има едно обособено място за целта с поставен контейнер изцяло за растителен отпадък – на ул. „Хан Аспарух”, като през следващата година предстои да бъдат обособени още пет. В някои населени места в общината също вече са обособени места за събиране на зелена маса.

След приключване на работа сметоизвозващите машини се измиват с препарат и задължително се дезинфекцират.