"Млада" вяра и роза в манастир по Коледа

Денят е неделя, малко след 9. Няма кой да ви посрещне в двора на мъглижкия манастир “Свети Николай Мирликлийски Чудотворец”, защото всичките обитатели на светото място са в храма, от който се чува богослужението. Че в манастира има живот ще намекне и още запазения нетрадиционно по Коледа храст с красива роза.

Да влезем в църквата. Тя е осветена от запалените свещи, и от идващата през малките прозорчета дневна светлина. Вътре има няколко жени, които търпеливо слушат неделната служба. Някъде в дъното - измежду иконите са свещениците, а край тях -  зад дебелите книги пеят две момчета. След повече от час службата свършва. Излизат всички, ето ги и най-младите.

Единият е Ивайло Илчев. Той живее в близкото село Тулово, но учи в пловдивската семинария вече трета година. Когато не е в града на тепетата, Ивайло тръгва от Тулово за Мъглиж, а после изминава повече от 4-километровото разстояние до манастира пеша, за да помага в богослужението.

Заедно с Ивайло в богослужението в светата обител помага и друг възпитаник на пловдивската семинария – Найден. И той е свикнал да става рано, не е фен на кафенетата и на безцелните разходки. Интересът му към религията обаче не е от Пловдив, ами от по-далечното минало. Найден е един от първите ученици на неделното училище към мъглижкия манастир, основано от тогавашната игуменка на светата обител майка Рахила.

Така в почивния ден двете момчета стават рано и отделят половината от свободното си време в служба, а не игра на компютъра, или в обикаляне на кафенетата. Заради вярата си и за своето вътрешно удовлетворение.

Колко е силна вярата на младите хора и може ли агресията сред децата да се излекува с религия? Чуйте какво е християнското мислене по тези и по други въпроси на Ивайло и на Найден в прикачените файлове.

Светла Тенева

www.dariknews.net