Казанлъчанка показва изкуството си в сърцето на Флорида, САЩ

Чували ли сте за Музея на фотографското изкуство в Тампа, Флорида (FMoPA)? Той е разположен в сърцето на оживения район на изкуствата на Waterfront Arts в Тампа и се помещава в архитектурно значимата сграда Cube, която е част от Rivergate Tower - най-високата сграда построена от варовик. "Кубът" е в топ 100 на Американския Архитектурен Институт за уникални сгради във Флорида.

Музеят освен, че излага фотографско изкуство, представя и редица исторически и съвременни творби на национално и международно известни артисти. Един от които е и казанлъчанката Александра Дончева или wavesinphase.

Александра е едно казанлъшко момиче на 35 години, което не спира да твори и пречупва невидимото за очите в абстрактното си изкуство. Живее в Сейнт Пийт, Флорида, и на 17 октомври представи своята работа в страхотния музей в Тампа. Какво още ни разказа тя за себе си, вижте в интервюто:  

Разкажи ни за себе си – къде си родена, на колко си години..?

От няколко дни съм вече на 35, но по принцип се чувствам като на 18, защото и тогава и сега не спирам да гледам с изумление на света и не преставам да уча. Родена съм в Стара Загора, но цялото си детство и юношество съм прекарала в Казанлък и Павел Баня. Висшето си образование получих в Холандия, но то беше свързано с психология и философия.

Кога за пръв път се сблъсках с изкуството?

Родена съм в семейство на привидно прагматични родители, но всъщност и двамата са доста креативни по свой начин. От малка имах наклонности към рисуване, но никога не съм изявявала желание да рисувам каквото виждам с очите си. Всичко, което рисувам сега, и което ме е трогвало винаги, и в природата, и в човека, е било невидимо за очите.

Ти си концептуален артист. Как би определила твоето изкуство?

Абстрактно, но разпознаваемо. В смисъл, че обектите, които представям в картините си са изобразени в най-основната им форма, сякаш гледате скеле. Представяйки ги по този начин, искам да постигна дълбочина и да намеря връзка със съществото.

Какво те вдъхновява?

Душевността или липсата й. Психологията, философията, сънищата, мечтите ми и електронната музика са нещата, които ме вдъхновяват.

Разкажи ни за твоето представяне в Музея на фотографските изкуства във Флорида. Колко изложби имаш зад гърба си?

Имам около 10 изложби до момента, за съжаление тази година покрай пандемията не можаха да се състоят доста други изяви. Представянето ми в Музея на Фотографията в Тампа, беше една приятна случайност (макар че не вярвам в случайностите). И в Тампа и в Сейнт Пийт (където живея и творя аз) има изключително много инициативи за изкуство, частни и общински. Изключително много се зарадвах на възможността да бъда част от атмосферата на Тампа за една вечер. Музея сe намира в така наречения „Куб“, който е част от Rivergate Tower - най-високата сграда построена от варовик (сградата е в топ 100 на Американския Архитектурен Институт за уникални сгради във Флорида).

Как се справя един творец по време на световна пандемия? Ограниченията пагубни ли са за творците според теб или изолацията ти действа канализиращо?

2020 се оказа наистина странна година и доказа, че има два вида хора – тези които имат богат вътрешен свят и тези, които разчитат на външни стимули за да се чувстват живи. Карантината на мен лично ми се отрази чудесно. Не си представяте колко се радвах, че един месец природата ще си почине от нас. Мисля, че е даже добре да помислим повече в тази посока – да имаме задължително „оттегляне от света“ на всеки 3 месеца. Знаете ли колко, агресия, неврози и нещастия биха се предотвратили ако хората просто спрат и се огледат. Животът е толкова кратък и всеки заслужава наистина да живее, а не просто да съществува. Единственият проблем за мен беше невъзможността да купя необходимите ми материали поради това, че магазините не бяха предвидили обема на онлайн поръчките. Но човек се научава да чака и да използва времето си рационално.

Какво е Казанлък за теб? Той бил ли е твоя муза?

Казанлък е центъра на вселената, разбира се. За един човек прекарал доста време навън, родния град е като стара овехтяла дреха – с дупките, петната - но облече ли я му става така топло. Дъха на рози и лавандула, гледката от седмия етаж, боровете на Тюлбето, та дори и неуредиците... няма друго такова място по света.

До момента Казанлък не е бил муза в картина, но ще ви издам, че е овековечен в една от татуировките ми. В момента работя над една идея, която е изцяло вдъхновена от детството ми в Казанлък и бих искала да я осъществя на място, живот и здраве през лятото на 2021 г., с подкрепата на местни артисти и Община Казанлък.

Връщаш ли се в любимия си Казанлък?

Да, колкото мога по-често. Миналото лято прекарах цял месец в къщи и знаете ли колко различно изглеждат улиците, когато ги вървиш с усмивка, изтъркани кецове и фотоапарат. Надявам се през 2021 да няма проблеми с пътуването и безумни мерки за сигурност, за да мога отново да се прибера за по-дълго време или пък за постоянно. Европа е съвсем друго измерение и ми липсва страшно много.