Навес ще пази мозайките в паметника Бузлуджа

„Много сме щастливи, че днес е денят, в който официално обявяваме започването на реставрационните дейности по паметника Бузлуджа", заяви архитект Дора Иванова, председател на Фондация „Проект Бузлуджа“. 18 експерти извършват аварийни и неотложни мерки за стабилизирането на мозайките на монумента. Екипът работи и по поставяне на временен покрив, който да може да съхрани останалите мозаечни творби.

Целта на стабилизирането на мозайките е да не се стигне до техния пълен разпад. С взетите мерки се печели време до момента на изграждането на цялостен покрив. Започнатото поставяне на временно покритие - навес над вътрешния кръг е с цел да пази от дъжд и сняг мозаечните творби.

„Главният проблем е водата, и ако мозайките са добре защитени от водно проникване, нашият опит казва, че е възможно да оцелее в следващите около 5 години, което е добър резултат.“, каза проф. Томас Данцл, ръководител катедра "Реставрация" от Техническия университет в Мюнхен.

По думите му това е една от най-големите мозайки в Европа. „При факта, че имам над 20-годишен опит в сферата на реставрацията на стенописи и мозаечни пана, това е един от най-големите като количествени размери проекти, особено неговите размени, който са впечатляващи.“

По проекта за стабилизиране на мозайките в „Бузлуджа“ работят 18 експерти. Проект, в който участват 5 университета от 4 държави - Гърция, Германия, Швейцария и България и 4 неправителствени организации.

До момента е проучена площ от 1000 кв. м. на художествените мозаечни творби, в които са вложени над 2 милиона камъчета. В над 150 касетки са събрани изронените от мозайките камъчета.

„Не става въпрос за възстановяване и реставрация на мозайки, този диалог ще протече в бъдещ етап. В момента става въпрос за запазване и стабилизиране на това, което имаме.“, заяви Иванова.

Различните мозайки са направени от различни автори по различна технология, съответно деструктивните процеси са различни и решенията за тяхната реставрация са различни, разясниха още специалистите.

Никифор Харалампиев, гл. асистент в катедра „Реставрация“ на Националната художествена академия разясни, че са използвани най-различни комбинации от материали за направата на 1000 кв.м. рисунки. „Има сериозни технологични грешки, допуснати при направата на мозайките, който заедно с липсата на покрив и навлизащата вода са причините за разрушителните процеси. Технологията на мозайките се различава.“

Вътрешната технология е по-хомогенна. Творбите от външната страна на „чинията“ са разделени на 14 пана. Някой са поставени с класическата технология, с която се измазва стената и се лепят камъчетата, а други са приготвени предварително на панели, след което са монтирани на стената.

Близо 1/3 са безвъзвратно загубените мозайки. “Има цели композиции във външния кръг, които няма нито един панел“, допълни Харалампиев.

Националната художествена академия, София, катедра "Реставрация" с ръководител доц. Стефан Белишки допълни, че разрушенията по мозаечния слой са много. "Това, което се вижда зад него, по подготвителната мазилка са рисунки, които също са подготвителни за мозайката. Така наречените синопии. Те са изключителна рядкост да бъдат открити, съхранени по мозайки. Този слой е много ценен документ за техниката на работата, за историята и е важно той да бъде съхранен в този му вид."