Мендерес Кунгюн: "Целта ни е 100 хиляди български турци, живеещи в страната и извън нея да не гласуват на президентските избори"

- Господин Кунгюн, в приетото от УС на сдружението ви обръщение твърдите, че сред мотивите за призива да не се участва в изборите и на практика те да се бойкотират е факта, че предстоящите президентски избори са демонстрация на българския етнически  национализъм. Не е ли пресилено това твърдение?
- Не е пресилено. Не считам, че твърдението е силно. То отговаря на самата действителност в навечерието на присъединяването на Република България към ЕС. Свидетели сме на един политически феномен: за президентските избори са регистрирани бивши и настоящи български националисти, национал-шовинисти и интернационалисти, както и етнически националисти. За първи път след 17 години преход българският избирател е изправен пред невъзможността за демократичен избор. Основните политически тенденции и европейски представителни идеологии и политически философии, не се представят на тези избори. Ние сме свидетели и на това, че липсва класическото противопоставяне на лява и дясна доктрина за развитието на страната, а за първи път от промените у нас на президентските избори се демонстрира опит да се мери ръст с българския национализъм. Българският национализъм мери своя ръст в навечерието на присъединяването ни към Европа. Това е политически феномен. Това не се  разбира от демократичния свят, гарантирам ви.
- Какво целите с призива си за бойкот от страна на мюсюлманите на предстоящите избори: за да заявите още веднъж протестната си позиция или шамар за политическата класа и по-специално за ДПС?
- Изборът ни да не гласуваме е ясен сигнал за демократичната европейска общественост за етническото статукво в страната, което ние отричаме. Изправени сме пред невъзможността за демократичен избор, предвид обстоятелствата, които вече изтъкнах. Това е сигнал и предупреждение към партийната клика, узурпирала управлението на страната, която носи основната вина за това, че не успя да подготви българското общество за евроинтеграцията.
- Твърдите, че много често на електронната поща на сдружението  получавате жалби, сигнали, въпроси от български изселници в Турция, свързани с действията на управляващата класа.
- Действително имам такива сигнали от наши сънародници, живеещи извън пределите на страната. Те осъзнават, че вече е задействана предизборната машина на измамата.
- Какво ви пишат те?
- Споделят с мен, че отново се прилага методът на манипулиране, какъвто е случаят с демонстративното публикуване на някаква подкрепа от страна на всички турци за социалистическия кандидат-президент в нашата страна. Ние се учудваме като български граждани и данъкоплатци, съзнателно при това, не се ли срамува кандидат-президентът от една такава подкрепа, която очаква от наши сънародници, живеещи извън България. Ние считаме, че е редно да бъдем оставени сами и демократично да избираме управлението на страната. Това трябва да направим ние, живеещите тук в България, а не да се използват такива измамни хватки за възпроизвеждане на посткомунистическите, управляващи режими в страната, като се манипулират наши изселници, в това число и от Република Турция.
- Твърдите, че е обидно за българския избирател да вижда такива публикации в турския печат, при положение, че Турция не води предизборната си кампания за президент чрез българските вестници?
- Аз лично се срамувам от това. И това е един от мотивите ни да вземем и решение да не гласуваме на тези избори, като единствено   демократичен граждански избор.
- А правили ли сте опити сигналите, които получавате от български изселници в Турция,  публикациите, които те ви изпращат да станат достояние на българската дипломация в турската държава?
- Ние като представители на гражданското общество и позицията ни на неправителствена организация, която се занимава с човешките права, подпомагаме демократизирането на страната ни като информираме българското общество за това, какво става извън пределите на страната ни. Явно и българската дипломация  е длъжник на българските гласоподаватели с това, че ни държи в информационно затъмнение и ни дезинформира като не ни информира. Аз считам, че една по-добра информираност на нашия избирател ще подпомогне действително демократичния избор на предстоящия вот, при това по европейски маниер.
- Заявихте на пресконференцията в Разград, че очаквате около 15 хиляди човека да работят за каузата - бойкот на изборите от страна на турско-мюсюлманското малцинство. Как ще стане това?
- Нашият призив вече е тиражиран в 10 хиляди екземпляра и ще стигне до 10 хиляди турски семейства, живеещи в България и извън нея. По този начин ние очакваме, че ще активираме за нашата позиция около 10 хиляди турски гласоподаватели, които да заявят  своята гражданска позиция на протест срещу политическото статукво. С този наш ход правим опит да кажем: "Стоп на статуквото" на тази политическа класа, която употреби нашето малцинство. Целта ни е 100 хиляди български турци, живеещи в страната и извън нея да не гласуват на президентските избори. С това ще считаме, че  сме успели в кампанията.
- Преди две седмици друга организация - "Гвардия", също разпространи призив по интернет, да не се гласува на тези избори,   поради липса на достойни кандидати. Има ли обща координация между двете организации - едната считана за националистическа,  вашата за сепаратистка или става дума за стечение на обстоятелства?
- Аз не съм запознат с позицията на други организации в страната.  Сега научавам това. Колкото до обвиненията в сепаратизъм, аз категорично съм ги отхвърлил. Декларациите ни ясно заявяват, че стоим много далеч от сепаратизма. Но този факт мога да коментирам  така: явно че и други организации, плод на гражданското общество в страната анализират и се ориентират в националния въпрос, правят европейски прочит на темата и я оценяват от гледна точка на европейската ценностна система. Само това може да ни доближава с такива организации. Но в никакъв случай нямаме координирани или еднопосочни действия в това отношение.
- А провокация ли беше факта, че подкрепихте проекто-декларация на турското правителство, по отношение на проекто-закон на френския парламент, дискутиран в деня, в който в Париж бе българският министър- председател? Какъв е подтекста на това ваше действие?
- Това не е провокация. Инициативата за протеста на турската общност от еворпейските страни, относно внасянето на законопроекта на френските социалисти за криминализиране отрицанието на арменския геноцид, е инициатива на Френско-турската стопанска камара. Ние като бизнесмени взехме решение да се присъединим към тази петиция, която вече е внесена в Долната камара на френския парламент. Считаме, че това е неадекватно действие от страна на френските социалисти, което цели противопоставяне на големи етнически общности на европейския континент. Това по никакъв начин не е в съзвучие с философията на Европейския съюз. Не очаквам страна като Франция, която е люлка на демокрацията и френският парламент, който дава тон на много европейски парламенти, да вземе такова решение. Провокацията не  е от наша страна, тя е от страна на френските социалисти. 
- А това има ли нещо общо с визитата на българския премиер там?
- Доколкото ми е известно френските социалисти и българските съжителстват в Социалистическия интернационал. А нас това именно ни касае, тъй като през 1989 година в нашата страна бе внедрен френският етнически модел. Така българският етнически модел е производен на френския. А ние сме свидетели как този модел миналата година на практика доведе Франция до гражданска война, противопоставена на 5 милионната мюсюлманска общност срещу френското мнозинство. Не мисля, че е случайно посещението на нашия министър-председател. По-скоро считам, че той е разтревожен от тези възможности и всеки един грамотен политик може да разчете посланията, излъчвани в момента в публичното пространство, в международен мащаб по този въпрос. И в случая не става въпрос как ние точно тълкуваме така наречения арменски геноцид в Османската империя. Става въпрос за това, че във Франция искат да се приеме закон, който да криминализира това отрицание. Или ако ние с вас догодина посетим Париж и на гарата някой ни попита: "Имало ли е арменски геноцид в Османската империя?" И ние поради невежеството отговорим, че такова не е имало, то попадаме под удара на френския закон. Чака ни една година затвор и глоба от 45 хиляди евро само заради това. Кой нормален гражданин на Европа ще приеме това и такива санкции, при това от страна като Франция. Ако това е същината на този проекто-закон, то той не цели в никакъв случая интегрирането на отделните националности в Европейския съюз, а цели всяване на раздори и забиване на клин в проекта за Общ европейски дом.
Деляна Бобева