Казанлъчани отново станаха държавни първенци в колоориентирането

Казанлъшките колоориентировачи - Държавни първенци с 6 златни, 1 сребърен и 4 бронзови медали. За тринадесета поредна година казанлъшките ориентировачи отново са на върха на специалната дисциплинa “колоориентиране”.

В околностите на Попово, 352 състезатели от 26 отбора участваха в Държавното първенство по колоориентиране.

В късата индивидуална надпревара /спринта/ в село Зараево, нашите ориентировачи се представиха отлично: М16-24 Михаил Великов; М55-1 Николай Георгиев, Ж55-3 Марияна Димитрова,  М65-3 Тончо Нейчев; Ж65-1 Красимира Маринова.

На дългата дистанция казанлъчани се класираха: М16-20 Михаил Великов; М55-3 Николай Георгиев, Ж55-2 Марияна Димитрова, М65-3 Тончо Нейчев; Ж65-1 Красимира Маринова.

Щафетните състезания, северно от село Козица преминаха при голяма горещина. Бяха изминати 12 км. с 27 контролни точки. Големите младежи на ”Орлово гнездо 1957”-при Мъже 65 години: I пост Тончо Нейчев; II пост Павел Михалев и III пост Христо Ангелов, взеха златните медали с общо време 1ч.16м.27 сек.

С културно- историческа и познавателна цел бяха посетени три забележителни места.
Край село Априлово, на 12 км югоизточно от Попово, е паметникът на Таньо Войвода -сподвижник на Левски, Апостол в Търговишко, Поповско, Омуртагско, заточен в Диарбекир, избягал в Румъния, събрал чета да подпомогне въстанието в Сливенския революционен окръг с лодка и група от 27 юнаци, преминава Дунава при с. Пожарево - Тутраканско, няколко часа по-рано от Ботевата чета при Козлодуй. Загива в третото сражение под Керчн баир, на който е издигнат величествен паметник.

Край село Крепча, на 18 км северозападно от Попово, е един от първите скални манастири в България, с най-стария надпис на кирилица – още от 921 г. На три нива в меките скали са монашеските килии, манастирската църква и църквата-гробница.

На 8 км от същия град са остатъците на римската крепост Ковачевско кале. Строена 308-324 г. Стени, дебели до 3,2 м, с 14 U-oбразни и 4 кръгли кули. Опустошена през „Готските войни“/376-378 г./ и при голямото хунско нашествие в 447 г. Сега част от остатъците са реставрирани и има просторна музейна част.