137 години празнува днес енинското читалище

Жаждата за духовност и просвета е характеристика на ененци от древни времена. Че те претворяват тази жажда в устрем и дела свидетелства историята на селото. Много стари са местните културно-просветни традиции. Учебното дело в селото почти не е прекъсвало, дори през вековете на османското владичество. До началото на XIX век, то се е осъществява в традиционното църковно /килийно/ училище. Преди около 200 години, през 1814 г. основоположникът на новобългарското просветно дело в Енина архимандрит Онуфрий Хилендарски открива в бащината си къща училище, в което се преподава на български език.
Възходът на учебното дело в Енина продължава и след заминаването на Онуфрий, благодарение на самоотвержената народополезна дейност на цяла плеяда местни и придошли учители, на активната роля на местните църковни свещенослужители, на ентусиазма и благотворителността на прогресивната енинска общественост.
Като резултат - още в годините на чужд национален гнет енинци създават и ползват три добре уредени и даващи добра подготовка български училища - начално /т.нар. взаимно/, училище само за момичета /девическо/ и прогимназиално /т.нар. класно/ училище. Постижение, на което и сега биха завидели жителите на голям брой градове! И досега се помни популярният в Казанлъшкия край израз: „Искаш ли да учиш, иди в Енина!"
Разцветът на това просветно дело настъпва в първите десетилетия след националното освобождение на България, когато в горепосочените училища всяка година образователната си основа получават по няколкостотин ученика! През 1914-та, в годината, когато избухва Първата световна война, градивният устрем на енинската общественост ражда нова, модерна за времето си, училищна сграда и цялото обучение се прехвърля в нея.
Но жаждата за повече „духовна храна", стремежът към изява на творчески заложби, както и прословутата амбиция на енинци винаги да се равняват по най-новото и най-доброто, прави тези блестящи постижения недостатъчни.
Затова преди повече от 130 години, през 1869 г. в Енина е поставено началото на трета /наред с църквата и училището/ мощна културна и просветна институция - читалището. Местното читалище е едно от няколкото десетки най-стари такива в България. Факт, който наскоро бе зачетен по достойнство с включването му в почетния национален културен регистър на най-старите и с най-внушителна история български читалище.
Още при основаването си енинското читалище, носещо твърде показателното име „Братство", се сдобива със собствена библиотека и читалня, а през следващата 1870 г. е поставено началото и на театрална дейност. През 1926 г. започва строителство на читалищен театрален салон, като собствеността върху земята за застрояване е узаконена със специално издаден царски указ. Завършената през 1929 г., с активното участие и съдействие на цялата енинска общественост, просторна и удобна читалищна сграда, дава мощен тласък в развитието на разнообразна културна и просветна дейност, на разностранно любителско творчество. И резултатите не закъсняват - формират се отлични театрални, хорови и танцови състави, постигали впечатляващи успехи десетилетия наред - и преди, и след Втората световна война, изявявайки се на местни, на регионални и национални сцени и донасяйки множество престижни колективни и индивидуални награди.
Истинска гордост за енинци, на първо място, са читалищната театрална трупа със своята респектираща дейност, и самодейният многогласен хор, достигал до 120 хористи /при общ брой на населението около 2500 души!/.
Читалищният салон и сцена се оказват място за реализиране на художествено-творчески заложби, за развлечение, както и мощно възпитателно средство за млади и стари. На енинска сцена често играят български театрални светила, като Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Спас Джонев, Стефан Гецов, Георги Калоянчев, Славка Славова и др.
Половин век успешно осъществява своята социална роля и местното читалищно кино - едно от първите в Старозагорския регион.
 Възходящото развитие на духовния живот в Енина продължава до 80-те години на миналия век. Най-добрите периоди в училищната и в читалищната история завинаги ще останат свързани с имената на десетки местни културни и просветни дейци, но най-вече с тези на свещеник Димитър Рогозов, даскал Петко Иванов Маналов, Недю Пюскюлев, Стефан Нонов, Христо Диманов, Минчо Лалев, Дечко Лечев.
За огромно съжаление, през втората половина на 80-те години на XX в. духовният живот в Енина, по ред обективни и субективни причини, изпада в много тежко състояние. Църквата и училището са принудени да работят при сериозна финансова оскъдица и при много тежки материални условия. Поради грандомански проекти     на бивши местни ръководители учебното заведение остана без     така необходимия физкултурен салон, а читалището - без сцена. Заради дълго проточил се във времето основен ремонт на читалищната сграда, художествената самодейност почти напълно се  преустановява. Разформироват се читалищни състави  с многогодишен опит и  цяла генерация местни таланти е лишена от възможността да реализира своите интелектуални и творчески заложби. Селото остава без кино, а читалищната библиотека работи на неподходящо място и при ненормални условия. С лека ръка са подложени на бавно, но сигурно унищожаване, уникални културно-исторически паметници.
Читалището, като културна институция, едва успява да оцелее. Енинската общественост остава без възможност да се наслаждава на и без това оскъдните културни развлечения на село - театър и кино. На голямо изпитание са поставени вековните културни и просветни традиции в Енина.
За всеобщо удовлетворение, духовният суховей, породен от тежката морална и материална криза, не успя да изсуши и унищожи от корен добрите постижения. През последните няколко години са налице осезателни признаци на съживяване на духовния живот в Енина, сякаш за да бъде потвърдена правилността на мъдростта: „Където е текло, пак ще тече!"
След като оцеля от тежкия удар, читалището постепенно възстановява любителското творчество. Вече активно функционират четири формации:
- Дамска вокална група за стари градски песни „Златна есен", която почти десет години развива повече от успешна дейност и вече има поредица от респектиращи изяви и впечатляващи награди от всички най-престижни сцени на жанра - Петрич, Стара Загора, Хасково, София, Пловдив, Велико Търново, Шивачево /Сливенско/ и др.;
- Читалищен образователен курс по английски език - за начинаещи и за напреднали, който е с утвърдени традиции и дава добра подготовка на голям брой ученици, преди и по време на задължителното чуждоезиково обучение в училище;
Детска читалищна формация „Калпазанчета-талантчета", с която вече осма година се правят усилия да се възроди ученическото театрално любителско творчество в Енина. С изявите си формацията си е създала вече добро име, както в Казанлъшкия регион, така и далеч извън него - Велико Търново, Хасково, Ботевград, Стара Загора, Пловдив, а вече е и носител на престижни награди от национален мащаб;
- Ромска детско-юношеска формация „Ахат", която съществува  отскоро и дава възможност и на деца от етническите малцинства да изявяват своя талант в и извън Енина.
Новото време идва и с нови предизвикателства. С преодоляването им се е заела една група от млади хора, които водят "битката" за развиването на талантливите енински малчугани. В един доклад на ЕС се казва, че работата с децата трябва да е приоритетна, тъй като те са бъдещата публика в читалищните салони. В този смисъл, изключителна далновидност са проявили ененци, като са обърнали внимание първо на децата. Те са бъдещето, те са утрешните радетели за просвета и култура и онези, на които се пада ролята да върнат на Енина славата на културно средище. Надежда и основание, че това не са просто хубави думи, дават изявите на малките таланти и успехите им. Тази година малките „Калпазанчета-талантчета" спечелиха престижни награди в "Чудомириада" 2006 г. с отличия се завърнаха от фестивала "Малкия Смехурко" град Габрово и от Х Национален празник на японската култура - Велико Търново. Равносметката до момента тази година е - 11 участия на национално ниво с 3 престижни награди и 5 отличия. А предстоят още изяви …
Долина

* В материала са използвани части от публикацията на Гриша Горецов в “Краеведски четения” Свитък I  - "Село Енина - минало и настояще в културно-просветен план"