Казанлъчанка стана Републикански шампион по Бодибилдинг

Перфектна фигура, силует излят като по поръчка, красиви тела и идеално оформени извивки, за които всяка жена си е помисляла: „Да можех и аз да изглеждам така…“

Стъпка по стъпка, спортът бодибилдинг става все по-популярен в страната ни и то сред дамите. Днес ще ви запознаем с една от тях. Казанлъчанка, която обича родния си град и призовава, младите хора да спортуват, да бъдат мотивирани и активни.

Елена Дончева - Републикански шампион по Бодибилдинг и Фитнес в категория Бикини Фитнес до 166см. 26-годишната казанлъчанка, която животът и любовта я отвеждат от дома, от родния ѝ Казанлък. Елена не се спира пред разстоянието и постоянно пътува до обичания роден град, където я очаква семейство и приятелите, с които да полеят и да отпразнуват поредния успех.

След като Елена завършва средното си образование в СУ „Екзарх Антим I” заминава за Благоевград, където завършва с високо отличие Американския университет с две специалности – „Бизнес администрация" и "Журналистика и масови комуникации“. За момента живее в Пловдив, където се занимава с дигитален маркетинг, отделно и с онлайн треньорство.

Републиканският шампионат по Бодибилдинг и Фитнес се проведе на 28-29 септември тази година в Благоевград, където Елена заяви себе си по най-категоричния начин – златен медал. Тя бе в конкуренция с още 4 момичета в категорията, в която се бори - Бикини Фитнес.

Какво запали любовта ти към спорта и по-точно към бодибилдинга?

От дете съм активна, в семейството ми съм възпитавана с любов към спорта и към здравословния начин на живот като цяло. Тренирала съм народни танци, модерен балет, таекуондо, където бях много добра. В университета се занимавах с лека атлетика също. Специално с фитнеса се запознах, когато бях в гимназията. Брат ми вече тренираше и той ме заведе за първи път, при което просто се влюбих в този спорт. Повечето хора обикновено почват с цел да отслабнат, да се “стегнат”, истината е, че аз от самото начало исках повече мускулна маса, защото всъщност това означава така нареченото “стягане”. Тогава бях даже много слаба, станах още по-слаба, но просто нямах много опит, не знаех как да тренирам и да се храня правилно, сега вече годините опит и практика ми помагат да бъда доста по-добра в това, което правя.

До момента заявявала ли си себе си в тези среди или това е твоят дебют на сцена, особено с това голямо признание – републикански шампион?

Специално с бодиблдинг състезания се занимавам от една година, тоест състезавах се и миналия есенен сезон, където имам две пети места - на турнир и отново на Републиканско,  общо взето тогава това ми бяха и целите (да влезна в топ 6), бяхме и повече момичета. Дадох си почивка от пролетния сезон, тъй като бях наясно какво ми липсваше миналата година, а именно - мускулна маса. Освен това, аз се готвя натурално и е доста трудно за една жена да качи мускулна маса, какво остава и за кратък период от време. Именно за това реших да съм търпелива и имаше резултат. Този сезон имам две състезания и равносметката е: Републиканска титла, както и пето място на първото ми международно състезание (където целта ми беше да влезна на финал и успях). Състезанието се проведе в Скопие, Македония, там взеха участие атлети от цяла Европа, като аз бях в най-многобройната категория, излязох рамо до рамо с момичета, на които се възхищавам и следя в социалните мрежи и съм повече от щастлива от резултатите от целия състезателен сезон.

А с какво най-много мислиш, че спечели журито?

Категория Бикини Фитнес ме грабна още, когато излезе преди няколко години заради критериите си, а именно: женственост, симетрия, атлетично тяло, без нищо излишно. Тук не се толерират прекалените обеми (много мускулна маса), остър релеф, сухота. Журито търси финес, X-образна форма (тоест малка талия, по-широк гръб и добре развити крака и глутеус), гледат се дори коса, грим, бански, бижута, състезателката трябва да “грабне” журито на сцената с присъствието си и позирането, което е от изключителна важност. Може да имаш перфектна физика, но ако позирането не е добре, ще те бутне в класирането. Най-общо казано се гледа целия “пакет” - това, за което си тренирал и си се лишавал последните месеци, че и години, както и моментното присъствие и излъчване на сцената. В този ред на мисли - смятам, че успях да покажа всичко това и да влезна в критериите за категорията. Лично за себе си, това е моята победа над самата мен, тъй като постигнах голям напредък в сравнение с миналогодишната ми форма, оценката на журито го и потвърди.

Какво и колко ти коства, за да стигнеш до тази титла? Колко часа тренираш на ден, хранителните режими трудни ли са, има ли нещо от което те лишава спорта, може би забавления?

Много хора виждат само крайния резултат - усмивки на сцената, блясък, хубаво тяло. А всъщност да се стигне до там, се преминава през толкова много… Самата подготовка се състои от две части - период на подобрения, в който се качва мускул и период на чистене на мазнини, който реално се води и състезателния период. Чистенето на мазнини започва около 3 месеца преди състезанието, но е индивидуално, тази година аз почнах два месеца предварително, реално до тогава не бях сигурна дали искам да се подлагам отново на това. А под “това” имам предвид именно лишенията - аз нямам проблеми със спазването на режими, давам 110% от себе си, тренирам по два пъти на ден, като се е случвало да отварям фитнеса сутрин с първата тренировка и да го затварям с втората си. Понякога само вечер съм стояла по три часа във фитнеса, особено накрая, когато се тренира и позирането. Естествено, всеки има свои слаби моменти - дни, в които се изкушаваш да хапнеш нещо, което не бива, дни, в които не ти се тренира, тогава идва моментът, в който трябва да се сетиш защо го правиш. Като тегля чертата - часове кардио, часове тренировки с тежести, часове позиране, часове в приготвяне на храна. Лишенията включват и такива от друго естество - време за семейството и близките. Особено накрая социалният живот е абсолютно табу и не че толкова нямаш един час да излезеш, колкото вече си уморен и предпочиташ да си починеш. Умората те “удря” и на ментално ниво, особено ако има застой или пък последните дни, когато подготовката включва и обезводняване. Та много са лишенията, много “НЕ-та” съм казала, за да мога да държа купата в ръцете си, но не съжалявам, това ми беше цел и мечта и я постигнах. Човек трябва да намери нещо, което оцветява сивотата на ежедневието му - за някои хора това са излизанията, за мен е друго. Жертваш едно, за да получиш друго, това е.

От тук нататък какво предстои за теб?

Все още нямам план за предстоящата година. Обмислях още едно състезание този сезон, Световното, но прецених, че е по-добре да навляза по-скоро в подобрителния си сезон, тъй като имам неща, които да надградя. Сега работя над покачване на още малко мускул, като ще наблегна на групите, които смятам са ми по-слаби, а с новата година, ще начертаем и новия план на действие. Обикновено даже взимам решенията в последния момент, да видим!