Днес се навършват 85 години от откриването на Паметника на Свбодата

На днешният ден, 26 август, преди 85 години, е тържествено открит и осветен Паметникът на Българското възраждане и освобождение. Ще припомним чувствата, вълнували в онези дни целия български народ, обобщени в речта на военния министър Пенчо Златев, произнесена в навечерието на тържествата:

"Ваше Величество, драги офицери, подофицери, войници и граждани!

През втората половина на миналия век, в края на петвековното ни робство, което българският народ преживя, паралелно с борбите за нашата духовна свобода, започнаха и кървавите, с огън и меч, борби за нашето политическо освобождение.

Тия епични борби се развиха в недрата на тия гори и планини на величествения Балкан и на легендарната Средна гора, където под водителството на Филип Тотю, Караджата, Хаджи Димитър, Христо Ботев и плеядата на техните сподвижници се извършиха чутовни дела и подвизи, тъй ярко, красиво и художествено възпети от нашите поети и писатели.

Епилогът на тая епоха завърши с Освободителната война, в която загинаха 200 000 души руси и българи за освобождението ни и в която нашите опълченци при Стара Загора, Шейново и тук, на Шипка прославиха България и увенчаха името на своя народ с лаврови венци и слава.

Там, при Стара Загора и Шейново и тук, на Шипка, нашите родоначалници – опълченците, ведно с нашите освободители – братята руси, създадоха първите златни страници от най-новата наша военна история и с кръвта и живота си начертаха пътя, по който трябва да върви нашата армия.

И тук, и там, ратниците за нашето освобождение не ни посочиха и не ни завещаха друг кумир, освен България; те не ни показаха и не ни оставиха друг идеал, освен идеала за свободата, величието и обединението на България; те не изпълниха и не ни завещаха да изпълняваме друг дълг, освен дългът към Родината; те най-после не загинаха за друг Бог, освен за благото и свободата на своя народ.

Те ни показаха, че Бог и България в една плът трябва да бъде кумирът на нашия целокупен народ.

Тук в недрата на тия планини се възстановиха, култивираха, пресъздадоха ценните военни добродетели на племето ни, които, като животворна струя, чрез казарма, училище и църква се разляха в жилите, в душата и сърцето на всички българи.
[…]

Тук се кръстиха и осветиха с огън и меч заветите на миналото, традициите на настоящето и идеалите на бъдещето на целокупния български народ.

Тук се създадоха началата на българското Аз, на българската мощ и българския Витлеем, в който се роди, култивира и израсна величавият дух на нашия малък, но жилав народ, който дух тъй ярко и тъй мощно в последствие се прояви при Лозенград и Битоля; при Люлебургаз и Кубадин; при Булаир, Одрин и Тутракан; при Черна, Морава и Серет и навред по целия Балкански полуостров.

И днес, след 57 години от тия паметни дати, след като преживяхме величието на върховните усилия, които нашият народ даде през войните 1912-1918 год.; след като изпитахме върху плещите си последиците на два политически погрома, които тоя народ претърпя, след като преживяхме една вътрешна криза, ние дойдохме до дълбокото, вечно повтаряното убеждение, че сплотеният, единният и всякога стремящ се към самопожертване за Родината дух е най-висшето благо за един народ и че Бог и България в една плът трябва да бъде кумира, стремежа на тоя дух.

И сега, когато се преклонихме пред паметта на загиналите за нашата свобода, когато им отдадохме нашата скромна почит и благодарност за онова, що са сторили за нас, ние трябва дълбоко да се замислим върху заветите, които те и плеядата други след тях загинали ни завещаха и върху светлите славни дела, които те ни оставиха.

Тях ние трябва да вкореним в плътта и в кръвта на сегашните и идни поколения; тях ние трябва да култивираме в душата и сърцата на подрастващите; с тях ние трябва да живеем и славно, с упорство и умение да умрем за Народ, Цар и Отечество.

Да живее България! Ура!"

25 август 1934 г.

НПМ "Шипка - Бузлуджа"