В Музея на фотографията: Войните за България - хронография на спомена

Непознати към момента за широката публика документални снимки и популярни  пощенски картички,  ще видят посетителите на Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в изложбата, посветена на 130-тата годишнина от създаването на 23-и пехотен Шипченски полк, която се открива на 4-и февруари.  Изложбата „Войните за България – Балканска, Междусъюзническа и Първа Световна“ е подготвена от снимки и пощенски картички, съхранявани предимно в лични колекции и фамилни архиви. Експозицията ще покаже и документални портрети на командирите на 23-и пехотен Шипченски полк, от създаването му през 1889 г., до разформироването след края на Втората Световна война.

В продължение на няколко месеца Музеят на фотографията извършва активна събирателска работа по откриването на неизвестни снимки от семейните архиви на казанлъчани. В резултат на това, са издирени, дигитализирани и обработени около 200 архивни кадъра, почти половината от които, са включени в селекцията на новата изложба в Музея на фотографията. В отговор на идеята, архивите си отварят десетки казанлъчани. Сред тях – семействата на Петя Големанова и Спас Димитров,  племенниците на Чудомир  Лилия Димитрова и Гергана Гечева, Маргарита и Стефан Папукчиеви, Снежина Манчорова, Трифон Бояджиев, Катя Русева, Виолета Радкова, Милка Владкова и Димитър Димитров. Ползвани са и кадри от архива на семейство Обущарови, както и снимки от фондовете на МФСВИ и Исторически музей „Искра“.

В експозицията са включени и снимки на видния фото-документалист, казанлъчанина  Генчо Стайнов, запечатал събитията от Балканската война. Кадри на Стайнов са част от популярното френско издание L’ILLUSTRATION от 15.03.1913 г., екземпляр от който е сред притежанията на Музея на фотографията в Казанлък.

Изложбата показва целия фронтови живот в периода 1912 – 1918 год. Тя  фото-документира мобилизацията и доброволчеството,  войнската клетва,  славните пехотни атаки „По пет на нож!“, военните позиции с наблюдателниците и окопите, противовъздушната отбрана,  погребенията, молебените за загиналите, полевите кухни, празничните арки, лазаретите, пленничеството. Дори войнишките перални  и следвоенните обущарници за инвалиди, са запечатани от българските фотографи, запазили за поколенията автентичните картини на Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна войни.

Снимки за спомен на безименни офицери и редници, но и на видни личности като Генчо Стайнов и Чудомир, са  останали в семейните архиви на казанлъчани. Голяма част от тях сега  излизат за пръв път пред публиката, в знак на признателност към подвига и саможертвата на българския народ,  опиянен  от идеята за националното си обединение  в годините на войните.      

Селекцията включва, както пропагандни пощенски картички, така и популярни по време на войните изображения, повдигали бойния дух на българите. Сред предоставените картички има и такива, които са пътували от фронта до родните места на войниците и офицерите, както и картички с кореспонденция, запаметила в ръкописни редове лични впечатления и изповеди на участниците във войните и техните близки, останали далече у дома. 
В изложбата са включени снимки от целия географски спектър на бойните действия в трите войни, в това число, на знаковите за военната ни история места на бойната слава като Одрин с крепостта Айваз баба в Тракия и позициите на „втората Шипка“ – вр. Каймак-Чалан в Македония. Тулча с Добруджанския фронт, обезбългареният  от гръцката армия  Кукуш,  Битоля от 1917 г., Щип, Струмица, Гюмюрджина, се виждат още в кадрите от експозицията.

Легендарният образ на Покорителят на Одрин, полк. Иван Пашинов, заедно с други  запазени  в снимки образи на командири на  23-и пехотен Шипченски полк, са важен акцент в изложбата. Съхранени от техните наследници снимки на командирите – казанлъчани, полк. Димитър Владков и  подп. Димитър Подскочиев,  сега ще бъдат видени публично за пръв път.  В подредбата има и снимки от други военни части на българската армия, както и фотоси от рубежите на чуждите армии.

В специално подредена витрина ще бъдат изложени редки книжни издания, свързани със събитията. Ще могат да се видят и нагръдни отличия на Христо Русев, предоставени от неговият внук, Румен Русев от Казанлък.

Изложбата е част от програмата за годишнината на полка, останал в историята,  най-вече с битката за превземането на Одринската крепост през Балканската война през 1913 г. Програмата за честванията се реализира под патронажа на кмета на Казанлък, Галина Стоянова.

Музеят на фотографията кани на откриването на 4 февруари, понеделник,  от 17,30 часа всички потомци на участници във войните за Освобождението на България, които да споделят в живи разкази семейните спомени за тези героични събития с публиката на тази изложба.

Екипът на музея издирва и още снимки на командирите на 23-и пехотен Шипченски полк, поради установена в хода на подготовката на изложбата, липса на запазени  портрети и фото-архиви за някои от тях, предимно от  периода 1927 – 1941 г. и 1942 – 1944 г.

„Войните за България – Балканска, Междусъюзническа и Първа Световна“,  ще може да бъде видяна до 20-и февруари тази година в Музея на фотографията в Казанлък.  

Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства