На мястото на самата тракийска гробница, намираща се в землището на Розово, доц. д-р Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН, разясни пред медии действията, предприети от неговия екип и Меглена Първин, гл.уредник в отдел “Античност“ към Исторически музей “Искра“ Казанлък, по проучване и документиране на гробницата.
Още през 2010 година тя е била разкрита от иманяри, като голяма част от нея е била унищожена при опитите им да я ограбят.
Едва тази година Исторически музей “Искра“ успява да осигури необходимите средства за извършване на спасителните разкопки, които ще приключат до дни.
Археолозите са били приятно изненадани, че откриват добре запазена гробна камера, за съжаление обаче, предгробното помещение е било почти напълно унищожено.
Гробницата е от елинистическата епоха и е от типа на известната казанлъшка такава. Изградена е от тухли и е най-малката от всички открити до сега, с вътрешен диаметър 2,16 м. Куполът и е покрит с каменна плоча, изградена е от 23 реда печени тухли с различни форми и размери, като вероятно тухлите са били изпичани на място.
Пред входното помещение на гробницата е имало навес с дървена конструкция и керемиди. Отвън гробницата е облицована с речни камъни, оформящи фасада, която освен за укрепване на съоръжението, е помагала и за дренирането му.
След иманярската инвазия на терена не е останало нищо като археологически материал, с изключение на открити череп и части от човешки скелет. Към момента датировката на гробницата се прави единствено на база сравнение с възрастта на останалите открити в района гробници и се определя на първата половина на III в. преди Хр.
Това е втората най-добре запазена куполна гробница, след Казанлъшката, която за разлика от нея, е изпълнена с глина, а не хоросан, между тухлите, и най-същественото-няма стенописи.
Научна оценка и мнение за съдбата на паметника доц. д-р Нехризов, като проучвател, ще даде на предвидената за началото на октомври комисия, но какво ще се случи с гробницата ще реши министърът на културата.