Построяването на язовир “Копринка“ оставя под водата древния Севтополис преди 63 години

В публикация от 06.09.2018г., в dir.bg се разказва за историята на яз. Копринка край Казанлък, както и за тракийския град Севтополис, който остава под водите на язовира след построяването му.

Първоначалното име на мащабното съоръжение е яз.„Георги Димитров“. Името се запазва до 1992 год., когато бива преименувано на яз. „Копринка“. Твърди се, че при построяването му са дадени жертви, макар и към момента да не е налична повече информация по въпроса.

Идеята за изграждането му възниква в началото на XX в., когато бива създадени воден синдикат и проект за язовирна стена. Поради липса на средства проектът не успява.

През 1947 година тогавашното Министерство на строежите започва да изгражда подновения проект и го завършва през 1955 година. В изпълнението му участват бригадири, международна строителна бригада и руски специалисти. Язовирът всъщност се явява вторият построен в България, след яз. „Росица“.

Основите на язовирната стена включват огромни каменни блокове, които първоначално са били пренасяни с каруци, като в последтвие през 1950, според автора на статията, позоваващ се на  Пламен Стефанов, главен уредник в Историческия музей „Искра“- Казанлък, е била изградена и теснолинейка за извозването им.

Проектанти на стената са инженерите Минчо Иванов и Иван Савов, а на двата главни канала инж. Разсолков. Ръководител на строителството първоначално е инж. Павел Димов, а по-късно инж. Георги Георгиев.

Койчо Коджейков е ръководител на строежа на самата стена. Двамата инженери Велин Иванов и Минчо Чернев са ръководители на главните канали и строежа на ВЕЦ-а при Стара Загора, тъй като на самия язовир има друг ВЕЦ.

В строежа на язовира влизат и две водноелектрически централи:едната до язовирната стена - ВЕЦ „Копринка" с мощност 7000 квт.ч. и другата на главния канал-ВЕЦ „Стара Загора" с мощност 22 500 клв.ч.

В периода 1948 г. до лятото на 1949 година при строителството на стената се започва и удълбаване на чашата, където е водосборът на реката, с цел увеличаване на обема. Тогава се разкрива тракийското селище Севтополис. Извършени са спасителни археологически разкопки, но тогава по-скоро се е разсъждавало в посока нуждата от язовира за производството на електричество и напояване, а не запазването на културно-историческото  наследство от траките.

Все пак има известен брой запазени находки от проучванията, които са се провели под ръководството на проф. Димитър Димитров. Градът е бил разположен на площ около 7 хектара. Още в древността голяма част от стените и съоръженията на много места са били унищожени, самият град преди векове е бил разграбен и разрушен. Сред запазените находки има монети, керамика, съоръжения и един надпис, който е клетвен договор между видни представители на одриската и македонската управляваща върхушка, както е посочено в Уикипедия. До1953 година не се е знаело точно, че намереното селище е  Севтополис. Станало е ясно, едва когато е открит и разчетен именно този т. нар.“голям надпис“.

Язовир „Георги Димитров“ е първият язовир, при построяването на който са прокопани тунели през планината за напояване на Старозагорското поле.

Повече подробности за язовир „Копринка“ и неговата история можете да прочетете в пълната статия тук.