Медийната война в България

Убийството на малкият Пепи и ескалиращата престъпност напоследък са водещи заглавия в националните печатни медии. Това разбира се е естествено с оглед засиленият обществен интерес, но начинът, по които се отразяват събитията буди у мен известна доза отвращение

Отвращение дори е слабо казано имайки се предвид подлата медийна воина на някои медии срещу правителството. Тук страните са две. От една страна се вижда образът на бившите агенти на държавна сигурност в лицето на един главен редактор на известен наш вестник, служещ на интереси, които са не дотам ориентирани към обективното и неангажирано поднасяне на информацията, а от другата страна е правителството, което безспорно е попаднало в капана на създалото се антиправителствено настроение у електората.

Българинът доста бързо забрави зимата на 1997 г. и под влиянието на горе посочените медии започна да изразява своята "гражданска" позиция, повлияна отново от тези медии. Разбира се, аз в никакъв случаи не твърдя че управлението на страната в последните години е било безгрешно, но едва ли положението е чак толкова чернo, колкото ни се представя. Изборът на предстоящите парламентарни избори ще бъде повлиян основно от няколко фактора. От една страна медийната война, а от друга страна предизборното използване на държавни фондове за стимулиране на съвкупното търсене. Така е в цял свят, така ще бъде и у нас разбира се, но различното е начинът, по който се прави това.

Липсата на реална политическа алтернатива на сегашното управление измества донякъде центъра на политическата борба и я превръща в медийна. Винаги съм смятал и съм правил своят избор измежду "по малкото зло", и смятам че това ще е особено валидно на предстоящите избори. Предварително декларираната позиция на демократичната левица честно казано ме кара да се стряскам на сън. Тяхното намерение за повишаване на доходите е една демагогия, която не даи си боже се реализира по начина, по който са решили те, ще доведе до сриване на валутният борд и до връщане на страната до положението на 1997 година.

Малко се поотвлякох от темата, но това реално са неща които рядко се споменават от горе посочените медии. Тяхната позиция реално е насочена към хаосът, който сега е най-малко нужен на България. Разбира се това не се отнася за всички медии. Появиха се и всекидневници като "Дневник" и електронното издание "Mediapool", които до някъде се противопоставят на общото статукво, но тяхното влияние е все още слабо и не дотам доминиращо сред редовият гласоподавател. Отделен е въпросът, че техният стремеж към поднасянето на истината е съпроводен и с пълни данъчни ревизии понякога :)

Има още много да се каже по темата, но това едва ли ще повлияе на политическите боричкания в милата ни родина, така че тръпнейки не ни остава нищо друго освен да изчакаме да паднат визите и беж да ни няма. Това никога не е било моя позиция, защото смятам че българинът може да се реализира и тук, но напоследък започнах честно казано да се замислям.